Дромомания или патологичен туризъм. Повечето от нас от време на време обичат да сменят обстановката. Но има и такива, които веднъж започнали, вече не са в състояние да се върнат към уседнал начин на живот. Епидемията от дромомания или неконтролирано желание да сменят населени места обхваща Франция през периода 1886 – 1909 г.
Човекът, който е служил като модел за европейската медицина е шлосерът от Бордо на име Жан-Албер Дада. През 1886 г. след като той се завърнал от наистина епичното си пътешествие, бил откаран в болницата Saint Andre. Мъжът бил, разбира се, изтощен до крайност, но това не било чак толкова лошо – той не можел да си спомни къде е бил и какво е правил.
Лекарите успели да пресъздадат късче по късче неговата история и да я опишат в медицинско списание, наречено „Безумният пътешественик“. Оказа се, че страстното желание да пътува се появява у Дада през 1881 г., когато някъде в южната част на Белгия напуска френската армия,и се мести първо в Прага, след това в Берлин, а след това от Източна Прусия стига до Москва. Дада е бил арестуван в Москва (заради убийството на Александър II) и депортиран в Турция. В Цариград го приемат във френското консулство и го изпращат до Виена, където той отново си намерил работа.
Скоро след като историята му става известна на обществеността, се появяват последователи на Дада, най-малкото се знае за още няколко случая на дромомания във Франция по това време. Няма съобщения за много случаи на болестта, но за сметка на това за явлението в медицинската общност има толкова много отзиви, че навежда на мисълта за епидемия. Тя постепенно утихва около 1909 г.
