Интересни неща се случват в добрата стара Европа. Аморфният конгломерат от държави, обединени в ЕС, успя да получи Нобелова награда за мир. Интересни са шведските критерии за качествата на кандидатите и съответно – лауреатите. А защо ЕС получи нобеловка за мир?
Вероятно за това, че т.н. дългова криза изкара на улиците стотици хиляди , а дори и милиони европейци, на протест срещу нежеланието на политиците да назоват истинските виновници за тази криза? Вероятно. Вероятно защото тези все по-обедняващи европейци се въздържат да наказват виновните. Кои са те – знаят всички. Кои плащат за това – знаят плащащите. Кои са те – знаят и нежелаещите да плащат за злия си умисъл, докарал до просешка тояга пак милиони.
България е щастливият остров на благоденствието, както е и в целия ЕС, където грабителите на благата грабят все по настървено, а липсите се въстановяват от ….ограбените. И все пак има мир. Засега.
Всъщност къде има мир?
Само на онова място, където дядо поп чете заупокойна молитва и никой не се връща от там.
