Историите на всички предишни учени просто бледнеят, в сравнение с това, на което в името на науката се решил известният английски доктор Джон Хънтър.
Авторитетът на Хънтър (1728-1793) бил наистина блестящ. Сред пациентите му са Бенджамин Франклин, Адам Смит, Лорд Байрон и крал Джордж III. По това време Хънтър е практикуващ лекар, а проституцията в Лондон била невероятно разпространена. Една проститутка в Лондон се падала на 27 мъже. Излишно е да се казва, че предаваните по полов път болести разцъфтявали.
Очевидно е, че на Хънтър му се налагало да лекува стотици пациенти с болести, предавани по полов път. По това времето се знаело, че тези заболявания се предават по полов път, но как те се развиват и как са свързани – никой не е имал някаква идея.
Наблюдавайки пациенти със сифилис и гонорея, Хънтър изложил хипотезата, че двете заболявания сe причиняват от един и същ агент. Той вярвал, че това е всъщност една и съща болест, но в различни етапи.
За да докаже верността на своята теория, Хънтър трябвало да зарази с гонорея някой, който никога не е заболявал от полово предавани болести. И ако той се разболее от гонорея (по това време докторът вече е решил, че ще е самият той) и не се забележат никакви симптоми на сифилис – ще бъде ясно, че това са различни заболявания.
Хънтър се заразил с течност, която взел от уретрата на болен от гонорея, след което той открил признаци на сифилис (за щастие болестта по-късно успешно била излекувана с препарат от живак). Тоест появили се симптоми и на двете заболявания. Теорията, изглежда, била доказана.
Но …
Оказало се, че пациентът, от когото се заразил безкористния лекар, бил болен не само от гонорея, но и от недиагностицирания сифилис (някои източници твърдят, че със сифилис е била заразена иглата, с която Хънтър се инжектирал). Така се появило мнимо доказателства за грешната теория за идентичността на две различни заболявания.
Но какво е още по-лошото – заради репутацията на Хънтър, която била много висока, да постави под съмнение валидността на изводите му, дълго време никой не се осмелявал, което не се отразило по най-добрия начин на развитието на научните познания за болести, предавани по полов път.