В последно време статиите за особено жестоко отношение към мечките в Китай са много популярни в китайските блогове. Авторът е скрил името на града, но след като се видят снимките, отпадат всички съмнения относно автентичността на историята. Идеята на тази статия не е да се покаже насилие и кръв.
След като видите снимките и прочетете разказа вероятно ще сте шокирани. Но в света има толкова насилие над хора, че едва ли някакви мечки ще са толкова важни. В случая обаче става дума за особена жестокост, която лично аз не съм срещал. (бел.прев.)
Малко може да се помогне на горките мечки в Китай, но е видно как при преследването на материалните си интереси, хората лесно могат да използват насилие, забравяйки за състраданието и любовта.
Разказът е на китаец, който е пожелал да остане анонимен.
Тази нощ, когато пристигнах при своя приятел, който ме помоли да се грижи за фермата за мечки в негово отсъствие, не можех да спя. Планинският вятър носеше странни гласове на животни, по-скоро приличащи на горчив плач. Изведнъж чух някой да избутва вратата. Попитах: „Кой е там?“ Но никой не ми отговори.
Бях притеснен и започнах да търся нещо, с което да се защитя. Нищо по-подходящи от метлата не успях да открия. С метла в ръка, отидох до вратата и я отворих рязко. Ахнах от изненада: в краката ми в близост до вратата лежеше пухкаво малко мече.
То ме погледна и в очите му имаше страх и ужас.
„Ела при мен!“ – Отворих ръце и мечето бавно , дойде при мен, сложи лапи на раменете ми и ме близна нежно.
Само след минути в къщата влязоха няколко работници. Чувайки шума, мечето бързо се скри под леглото ми.
Работниците ме попитаха: „Избяга ни едно малко мече, да сте го виждали?“ „Да, то е тук“ – И посочих към леглото. Те бързо го хванаха и като го повлякоха грубо го увесиха с главата надолу на една пръчка и го отнесоха. Видях само тъжните му очи.
Когато се съмна, старият майстор Чжан ме поведе за да видя мечките. В просторно помещение имаше шест железни клетки с мечки. Стори ми се странно, че всяка има лента от неръждаема стомана на корема си.
Виждайки, че аз не разбирам, Чжан ми каза: „Това е за да се вземе жлъчка от мечката. Сега тя струва 300 юана (около 40 долара) за грам.
Като стигнахме до една клетка Чжан ми показа с жест: „Сега започва вземане на жлъчката.“
Тогава видях двама силни работници, които започнаха да дърпат дебелите въжета от коремната лента, които постепенно стягаха корема на мечката, а тя започна да реве все силно.
По-точно, ревът и приличаше на ридание. От болката очите на мечката така се разшириха, че изглеждаше са на път да се спукат, а четирите и крака се тресяха и ровеха земята. В този момент от тръбата, поставена директно в жлъчния и мехур, започна да капе зелена течност.
Работниците постепенно разхлабиха въжета, но веднага продължиха екзекуцията, отново дърпайки въжетата.
Мечката пак издаде рязък и силен рев. Видях, че започнаха да и текат сълзи от болка, но нямаше какво друго да прави, освен да търпи това безкрайно мъчение. Колко жестоко! Не можех да гледам повече и излязох. Едва сега разбрах какви странни гласове на животни чух през нощта.
Когато Чжан ме намери на улицата, аз го попитах с разтреперан глас: „Има ли останала у вас малко човечност? Това е живо същество?!“ Чжан каза безизразно:“ Ние нямаме друг избор, работата ни е такава, имаме заповед!“
Като се успокоих малко, аз го попитах колко често се източва жлъчката? Той отговори, че всичко зависи от обстоятелствата, при някои – два пъти на ден, но най-малко един път на два дена. От всяка мечка за година е възможно да се съберат 2000 грама жлъчен прах за 10 години. “ Сърцето ми ме болеше… Два пъти на ден в продължение на 10 години!
Това прави 7200 пъти! Умът ми отказва да го разбере.
Казах, че искам да си отида, при което Чжанг ми каза, че скоро ще има нужда от операция на мечето и в такъв решаващ момент не мога да си тръгна, а директорът Лиу ме е оставил за шеф.
Бях принуден да се върна в стаята с мечките. Четири работници влачеха мечето, а то ревеше от страх. Виждайки ме, веднага ме позна и в очите му се появи надежда. Не можех да сдържа сълзите си.
Изведнъж мечето падна и застана на четири крака пред мен, молейки за милост. Чжан махна с ръка и операцията започна.
За икономии не се използва анестезия.
Мечето лежеше и гледайки в тавана започна да реве силно. Това бе толкова трагично, че сърцето ме заболя и аз помислих, че то вика за помощ майка си.
В това време голямата мечка гневно изръмжа, бавно разтвори решетката с лапите си и излезе от клетката.
Работниците бяха толкова изплашени, че се разбягаха . И аз бях в шок, но не можах да направя нито една крачка, да не говорим, че нямаше и къде да се скрия. Но мечката дори не ме погледна – тя бързо отиде до мечето, опитвайки се да развърже дебелите въжета с тромавите си лапи, но без успех.
Тя само прегръщаше мечето и облизваше сълзите и кръвта му.
Изведнъж тя изрева силно и започна да го души със своите силни лапи. Душеше го през сълзите си и рева си. Когато мечето умря, тя разкъса кожата си и в крайна сметка извади от себе си желязна тръба, заедно с жлъчния си мехур.
Както беше съобщено от китайските медии, за да спасят тези бедни мечки, няколко чужди граждани, защитници на правата на животните, през 1998 г. създават „Фонд за хуманно отношение към животните в Азия (Animalsasia)».
От октомври 2000 г. досега те са спасили 280 черни мечки, но, за съжаление, много от тях, заради тежките болести и увреждания е трябвало да бъдат евтаназирани.
Според статистиката на фонда a, сега в Китай все още има хиляди мечки, които също се третират с такава жестокост за събиране на жлъчката.
Сайтът им е animalsasia.org.
[nggallery id=298]