Ръстът на цените и политическите скандали от първите месеци на годината са факторите с най-силно влияние върху общественото доверие към управляващите. Това показват резултатите от редовното тримесечно проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 12-20 февруари т.г. сред 1005 пълнолетни жители от цялата страна.

Въпреки, че чрез вота на доверие правителството спечели политическата битка срещу опонентите си, инфлационният натиск и скандалите са нанесли сериозни поражения върху имиджа на управляващите.

„За първи път, откакто е на власт, правителството не е в състояние да произведе позитивни за общественото мнение събития”, отчитат социолозите. То губи инициативата в налагането на темите, проблемите и интерпретациите на случващото се в страната. Само за 37% от българите правителството се справя успешно и това личи в резултатите от дейността му, 60% са на обратното мнение. Политическите скандали и инфлационният натиск имат най-голям дял за промяната в негативна посока на отношението към кабинета, премиера и ГЕРБ.

Неудовлетвореността от действията и резултатите, постигнати от ГЕРБ в редица обществени сфери, както и ерозията в антикорупционния имидж на управляващите, снижават устойчивостта в декларираната подкрепа за тях. Намалява мотивацията за вот в полза на ГЕРБ. Най-силният индикатор в това отношение е заявеното предпочитание на 63% от българите да бъде избран президент от друга политическа сила, срещу 33% желаещи бъдещият президент да е излъчен от управляващите. Тези нагласи обаче не могат да бъдат разглеждани като прогноза за президентския вот, тъй като не са ясни още нито броя и имената на претендентите, нито разпределението на гласовете между евентуалните конкуренти.

За последните три месеца от провеждането на предишното проучване на Алфа Рисърч, най-голяма е динамиката в имиджа на управляващите. От основен техен капитал, той започва да се превръща в слабото място, разяждащо доверието и подкрепата към тях. В продължение на година и половина критиката към ГЕРБ беше насочена основно към хаотичните му действия и липсата на ясни приоритети. Тази оценка продължава и до днес (56%), но към нея започват да се прибавят нови конкретни и силни критики: 79% не са съгласни, че правителството се грижи за обикновените хора, 63% смятат, че се покровителстват близки до властта кръгове, 67% не виждат резултат от борбата с корупцията и контрабандата, силно доминира и мнението за прекалена употреба на СРС-та в нарушение на гражданските права на хората (71%).

Събитията през януари и февруари, които са оценени най-негативно от анкетираните, са ръстът на цените на хранителните стоки (80%) и скандалите с разпространените в публичното пространство записи на разговори на Ваньо Танов с Бойко Борисов (47%) и с депутати и министри (42%).

Ефектът от икономическата конюнктура и политическите събития се отразява пряко в оценката за работата на ресорните министри. Симеон Дянков продължава да бъде най-критикуваният министър, а индексът за дейността му запазва отрицателна стойност от „-22,3%”. Най-силен обрат през февруари е налице при Цветан Цветанов, който се нарежда на второ място сред неуспешните министри. Благодарение на запазващите се негови поддръжници (23,2%), индексът за дейността му продължава да е положителен, но поредицата от атаки през последните месеци разклатиха значително доверието в него.

Росен Плевнелиев продължава да е най-одобряваният министър (37%), и с най-висок индекс, т.е. разлика между положителни и отрицателни оценки – (33,3%). След него се нареждат Мирослав Найденов (с индекс за дейността си от 14,9%) и Николай Младенов (12,3%). Забележим ръст се наблюдава и в оценките за работата на министър Томислав Дончев, който заема четвъртото място и чийто ресор се откроява като една от малкото успешни сфери в дейността на правителството (51%).

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=675628