Във вторник 28 септември, Русия преживя тектонична промяна във висшите кръгове на върховната власт. Президентът Дмитрий Медведев открито обяви претенциите си за това да се превърне в истински владетел, а кметът на Москва Юрий Лужков бе изхвърлен с гръм и трясък от уютния кметски стол в „голямата политика“.
Все пак – да караме подред.
Започваме с вълнуващия въпроси: защо Юрий Лужков не си отиде сам? Той в действителност, ако се съди по някои „изтичания на информация“ можеше да получи завидна „компенсация“ – дори поста председател на Съвета на федерацията. Но Юрий гордо отказва.
Защо?
Защото той е бил напълно убеден, че никой не може да го изгони от Москва.
Работата е и в това, че изведнъж, по време на австрийската ваканция на Юрий Лужков президентът Дмитрий Медведев направи абсолютно недопустим президентски ход – наложи санкции срещу Иран, забрани вече съгласувана и координирана доставка на противовъздушните ракети С-300 в Ислямска република Иран .
Преките загуби за корпорацията «Росвооружение» от тази стъпка са един милиард долара. Ако някой е забравил: «Росвооружение» е любимото дете на Владимир Путин, което той създаде, още когато бе президент – и не престава да се грижи за него и сега като премиер. Да настъпиш опашката на такова предприятие (просто така – като подарък за американците, без да получиш никакви отстъпки в замяна) – нали знаете … това наистина не е „тандемно“ решение.
Така че, Юрий Лужков (особено след като получи поздравления от министър-председателя) е имал всички основания да си мисли, че след като има такъв защитник – Владимир Путин, той най-малкото ще се разсърди на президента Дмитрий Медведев – и …на него няма да му бъде до Юрий Лужков (ако не и по-лошо).
Но … се случи това, което се случи. Юрий Михайлович в отговор толкова се обиди, че излезе от Политическия съвет на „Единна Русия“.
Какво означава всичко това?
На първо място, Дмитрий Медведев реши да играе ва банк – тоест ясно и открито да прояви безразличие към мнението на Владимир Путин. След казуса с „иранските“ ракети и скандалната оставка на Юрий Лужков, аз не съм особено изненадан, ако следващият, който ще замине в оставка е самия Владимир Путин (пълномощия за това Дмитрий Анатолиевич формално има). Залогът е върховната власт. Ставката е сериозна, каквото и да се говори … Какви са рисковете за Дмитрий Медведев в тази игра, и колко големи са шансовете му в нея- да се говори в момента е изключително трудно. Във всеки случай, рискът за него е сериозен: противопоставянето му на „бизоните“ от военно-промишления комплекс, а и да поставя в Москва кметската бюрокрация в състояние на несигурност … това е доста опасничко, както знаете.
С премахването на Лужков от кметството определено много негови хора там ще спрат работа. Най-малкото за да не допуснат грешки и най-много- защото няма кой да ги накара. А идва зима, сняг, студове…Как ще реагира на това президентът? Ще поставя все нови и нови хора за да не спре да действа кметството? И все негови хора? Възможно е…
Интересен въпрос …
Е, добре … Проблемите на Дмитрий Медведев – са все още в бъдеще. Но каква ще е съдбата на Юрий Лужков? Тук също има въпроси.
Едно е да заеме почетната позиция в Съвета на федерацията, а съвсем друго – да бъде уволнен “Поради липса на доверие“. Прокурорите вече, предполагам, очакват да бъдат насъскани. Ето го, той е корумпиран! „… И е много трудно да си представим, че г-н Лужков още няма представа за това .
А ако предполага, разбира, че ей така, просто да се „пенсионира“ няма да му се позволи.
Тогава какво му остава на Юрий Михайлович?
Каквото му остава и на Дмитрий Медведев – да играе ва банк (за щастие, някои „козове“ все пак има).
Първият коз Юрий Лужков вече изигра, затръшвайки вратата на „Единна Русия“. Поводът е ясен- мен, Юрий Лужков, по телевизията за един месец ме направиха на пух и прах, а „партийните другари“ и една дума в моя подкрепа не казаха. Защо да ми пука за такава партия?
Въпрос резонен, а стъпката заслужава уважение. Което вече не е малко.
Следващият коз на Юрий Лужков може да бъде създаването на собствена партия (опит има – по негово време той вече учреди блока „Отечество-цяла Русия). А името „Юрий Лужков“ и в комбинация с паричките на жена му – това, вие знаете, е такъв ресурс, с който ще се наложи да се съобразяват и Владимир Путин и Дмитрий Медведев …
Което по мое мнение, е много добре. Появата в сивата политическа реалност на Москва на толкова ярка фигура като Юрий Лужков открива най-малкото определен прозорец и възможности за много политически групи – както „либерални“, така и национални.
А като максимум? Като максимум пришествието на Юрий Лужков в политиката може да промени много … ако не и всичко.
Въпросът е: в каква посока?
ИЗТОЧНИК БАНКЕР
