Тази година се навършват 131 години от създаването на Министерството на вътрешните работи. На 5 юли 1879 година Княз Александър Батенберг подписва Указ №1 за създаване на Министерство на вътрешните работи и назначава Тодор Брумов за министър на вътрешните работи, министър на просвещението и първи председател на Министерски съвет. По този повод ръководството на МВР организира малко тържество в зала № 1 на НДК. В рамките на концерта прозвуча и новият химн на МВР със заглавие „Нашата полиция”. Текстът е на Евтим Евтимов, музиката – на Тончо Русев, аранжиментът – на Пламен Велинов, изпълнителят е Веселин Маринов. Самият текст е:
Ако някой някъде предава/ моето отечество и слава, /ако клетвата за дълг прегази,/ моята полиция ме пази. /Ако някое продажно братство/ граби от народното богатство,/ истината днес е само тази,/ родната полиция ни пази./ Припев: Хора, подарете цвете,/ хора, запомнете ни добре./ Гордост е да служиш в редовете/ на България и Ме-Ве-Ре./ Ако някой вярата убива/ и престъпниците сам закрива,/ ако някой през лъжата лази,/ нашата полиция ни пази./ Припев: Хора, подарете цвете,/ хора, запомнете ни добре./ Гордост е да служиш в редовете/ на България и Ме-Ве-Ре.
Текстът е изграден на базата на контраста, характерен за подобен род текстове. В двете крайности на скалата се подреждат съответно думите: в негативната част – предавам, грабя, продажен, престъпници, лъжа, в позитивната – отечество, слава, клетва, истина, гордост, вяра. В този позитивен ред от думи се включват и съчетанията: моята полиция, родната полиция, нашата полиция, както и съкращението МеВеРе. Градирането – мой, роден, наш, включваш личността в общността и сливането й с нея, е особено сполучлив похват на автора на текста.
И тъй като най-неочаквано за духа на празника и празничното настроение на хората от бранша поръчката за обругаване празника на полицията трябваше да бъде изпълнена с участието на някои медии, за по-голяма достоверност се включиха и аналогии с времето на Маяковски в Съветския съюз и песента за Кремиковци у нас за алюзия с времето на социализма в Съветския съюз и в България. В асоциативен план тя трябва да свърже в съзнанието на зрителите на „Шоуто на Слави” действията на днешната полиция с действията на милицията от времето на социализма. Твърде плитка политическа манипулация, но тя имаше своето въздействие и именно този факт ме подтикна да напиша текста. Естествено е въздействието главно върху публиката на Слави Трифонов и шоуто му, този път поднесено от критика Иво Сиромахов на 5-и и 6-и юли 2010 г. След това заглъхна като въздействие. Именно повторението на 6-ти юли ме накара да се усъмня в искреността на критиката, още повече, че тя беше включена и в сутрешното предаване „Денят е прекрасен” на 6-и юли 2010 г., пак с участието на Иво Сиромахов. Т.е. в рамките на един ден в две предавания на една и съща телевизия се обсъжда обругаването на химна на МВР. Подобна експанзия върху съзнанието на зрителите и обсебването му със сигурност не е случайна. Подобно целенасочено въздействието има ясен поръчков, при това за съжаление – политически, характер.
Иронизирането на т.нар. от Сиромахов „нежни” полицаи, т.е. балетистите, които представяха фона на песента, изпълнена от Веселин Маринов, също не е на мястото си, защото в изпълнението имаше и лека маршировка, и отдаване на чест и стилизирани според изискванията на хореографията резки движения, наподобяващи част от действия, свързани с функциите на полицията.
Аз лично предпочитам да направя сравнение не с времето на социализма (защото историята на България не започва и не завършва със социализма), а с по-далечната българска история и затова ще цитирам текст от албума на випускниците на 49-ти Витошки випуск на Военното на Н.В.Училище през 1930 г.:
За теб дойдохме тук, Родино,/ от всички твои кътове./ На теб да служим, татковино,/ кат смели, верни синове./ И всеки миг сме ний готови/ над теб да бдиме със любов./ Родино, твоите окови/ ще скъсаме при бойни зов./ Готови сме велико дело/ за тебе, майко, да творим,/ Съдбата твоя ние смело/ с венци и лаври ще дарим./ Ние криеме във себе сили/ и огнен дух над нас витай./ Гърди си в броня сме обвили/ заветът роден в нас сияй.
Смелост, вярност, преданост, любов към родината – това са ценностите, възпитани във Военното на Н.В.Училище. Текстът е наситен с думи с висока емоционалност, които поддържат атмосферата на приповдигнатост, боен дух и дълг. Ще повторя – и морален дълг към родината, която се свързва със светия образ на майката.
А ето и марша на Военното на Н.В.Училище, за да се потопим в атмосферата на Училището. Текстът е на Михаил Йовов, музиката – на Т.Шагунов:
Светиня си за нас,/ светиня си за нас, светиня си/, ти, роден дом свещен,/ за наший мощен дух кален./ Ти учиш ни на дълг и чест,/ да любим наши цар-герой,/ за наш народ и край рожден/ да журтвуваме живота свой./ В тебе ние за първи път/ раздвижваме сърцата си/ за славата на бащин край/ за гибелта на вси врази./ Народът ни, потънал в своите тъги/ научи ни да бъдем страж,/ да го браним срещу врага.
Независимо от известни грапавини в поетичен план като ритъм и др. маршът дава представа за ценностната система, възпитавана в Училището. Подборът на думите е от сферата на морала – дълг, чест, възпитаваните качества – дух кален, светиня, жертване, живот, враг, браня, бащин край, страж. Подбират се думи с висока интензивност на емоционалното въздействие, ориентирани в позитивната скала – мощен дух, светиня, слава, страж, браня. Свързани в асоциативен план, тези думи оформят образа на бъдещия офицерски корпус в България, предан на страната си, готов да жертва живота си в отбраната на държавата от евентуални външни врагове, в чиято представа народ и роден край са едно неотменно цяло, а Училището – светиня за възпитаниците си, се свързва с представата за роден дом. Думата светиня е повторена три пъти в близък контекст за акцент.
С други думи химнът на Министерството на вътрешните работи „Нашата полиция” не е създаден на празно място, а се включва в утвърдена вече практика, мога да кажа и традиция. В българската история има подобни, да използвам модерната думичка, корпоративни, песни. Цитирах за аналогия текстове от другото силово министерство – военното, чийто министър уважи празника на полицаите с присъствието си на концерта.
Като сериозен контраст бихте могли да послушате текста и на някои популярни чалга-парчета, които се срещат в изобилие в нета – http://www.youtube.c…rQ&translated=1 или http://www.youtube.c…5c1IX1xNNg&NR=1 . Ще се въздържа както от сравнение с изкуството, подплатено от силикона, така и от коментар и анализ, но едно е вярно, че поколението, възпитано в духа и примитивизма на чалга-културата и Big Brother няма шанс да се възторгне от думи като отечество, слава, гордост, служа, пазя, МеВеРе, моята полиция, родната полиция, нашата полиция. Този факт пък трябва да ни накара да се позамислим за ценностната система на младите хора в България и източниците на формирането й. Защото е въпрос именно на възпитание признаването и осъзнаването на полицията като наша, родна и моя.
Заедно с това трябва да признаем, че когато музиканти с класическо музикално образование като членовете на Ку-ку бенд с цел да разширят публиката си се принуждават да вмъкват и чалгата в развлекателното шоу, вече не става дума за естетически вкус в забавната музика, а за сериозно слизане надолу в естетическата скала с комерсиална цел. Така че когато Иво Сиромахов критикува текст на една друга професионална общност извън шоубизнеса, би било добре да се вгледа в текстовете на шоуто, в което сам участва, защото трудовият делник на полицаите съвсем не преминава в атмосферата на силикона, скечовете със задължителен сексуален подтекст и прожекторите. Празникът на полицията беше само малка емоционална пауза в упоритата, ежедневна битка с престъпността. И едва ли заради една политическа поръчка трябваше да огорчава общността и да се внася осъзнат дисонанс в празника й. Друг е въпросът, че се натъкваме на случай, доказващ по неуспорим начин прословутото неумение на българите да се зарадваме на нещо добро, на нещо създадено като позитивно послание към хората от общността.
Политическата манипулация чрез медиите и особено чрез магнетичното въздействие на звука, подкрепен с видео, чрез телевизията и нета не бива да се подценява като целенасочено въздействие върху съзнанието на публиката, за което свидетелстват клиповете с химна, които веднага се появиха в нета. В придружаващите текстове се срещат иронични, поставени в кавички изрази, като „мегахита” или „мегахита” на лятото. Просто използвана стратегия на омаловажаването, обичайна политическа манипулативна стратегия.
Ясно е, че трябва да изминат още години, за да се отдалечим от спомена за социалистическата милиция и вицовете, с които хората си отмъщаваха за страха си от системата и да започнем да мислим със съвременни мащаби, да придобием манталитета на хората от съвременните развити демокрации, в които полицията заема достойно и уважавано от гражданите място в обществото.
Имам кураж да мисля в тази посока, защото присъствах на концерта, помня атмосферата, която витаеше в залата, усмихнатите лица на присъстващите, които честитеха празника на полицаите, съвсем доброжелателно. Имах и два повода във връзка с анализа на своя книга да потърся справка в Министерството на вътрешните работи. Удиви ме точността и акуратността на изпълнението, все още неприсъщо за повечето държавни служби в посттоталитарна България. Разбира се става дума за процес, който започна с новото управление на Министерството на вътрешните работи и личния принос на министър Цветан Цветанов. Този процес, който включва и запознаване на гражданите чрез медиите с трудната професия на полицая, ще продължи и трябва да бъде подкрепен от обществото ни, от всички нас, защото е позитивен. Нали в случай на неприятен личен инцидент ще се обърнем за помощ именно към полицията, към нашата полиция.
доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист
Източник: http://nauka.bg
