Краят на американската изключителност

    „Имало  ли някое по- странно в дългата история на обръщения към нацията от страна на американските президенти – пише Тимъти Гартън Аш, професор по европеистика в Оксфордския университет, на  страниците на вестник Los Angeles Times.

    С тържествено величие, с което обикновено се обявява война, президентът Обама информира във вторник  американския народ, че гласуването в Конгреса по  военната операция е отложено, защото Русия излезе с дипломатическа инициатива, която би могла или не би могла, да  доведе до прехвърляне на сирийските химически оръжия под международен контрол“.

    Политическите събития от седмицата, които последваха след престъпната употреба на химическо оръжие в Сирия на 21 август, вече казват много за Съединените щати. На първо място те ни казват какво призна Обама в телевизионното си обръщение, цитирайки думите в писмо на ветеран: „Този народ е уморен от войни“.

    Според  проучване на общественото мнение на New York Times/CBS, проведено тази седмица, 75% от американците смятат, че сирийското правителство „вероятно“ е използвало  химически оръжия срещу своите мирни граждани, но при това по-голямата част се противопоставят на американската военна намеса,  препоръчвана от Обама.

    И по ирония на съдбата, ако „най-добрия враг“  на Обама, руският президент Владимир Путин, не беше се притекъл на помощ в последния момент, Обама  вероятно щеше да  претърпи поражение при гласуване в Камарата на представителите за започване на военните действия, а дори и в Сената.

    “ Пиша тази статия в 12-та годишнина от атентатите от 11 септември,  които за САЩ отвориха десетилетие на войни – оправдана в Афганистан, като непосредствен отговор на действията на „Ал Кайда“ и необоснована  и катастрофална в Ирак. Сега това е съвсем  различна  Америка.  Може би . . в рамките на няколко години, които ще преминат в  подреждане на собствения ни дом,  тя отново ще стане – с всичките и недостатъци и лицемерие –  незаменим пазител на своеобразния либерален световен ред.

    Но все пак, като се вземат предвид не само всички нейни вътрешни структурни проблеми, а също така и промяната на съзвездието от световни сили около нея, някак си се съмнявам“- пише авторът.

    “ На многото критици и директни врагове на Америка, в Европа и в целия свят аз казвам едно:  ако не ви харесва стария свят, в който САЩ се намесваха редовно навсякъде, вижте дали ще ви хареса новия, в който те не правят това“ – заключава авторът .

    Източник : Los Angeles

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *