Бомбардировачи с атомни бомби на борда започват да се издигат във въздуха един след друг. Междуконтинентални балистични ракети се подготвят за изстрелване.
1. Евтин компютърен чип обявява ядрена война
В два часа през нощта на 3 юни 1980 г. сътрудник на Обединеното командване (NORAD ) проверява данните, и установява, че устройството, което винаги показва „0 атакуващи ракети“, сега показва „2 атакуващи ракети“. Това е достатъчно за паника, но след секунди отчита „220 атакуващи ракети“.
Аларми пищят по цяла Америка. Бомбардировачите с атомни бомби на борда започва да се вдигат във въздуха един след друг. Междуконтиненталните балистични ракети се подготвят за старт. Десет минути светът балансира на ръба на ядрен апокалипсис.
За щастие, преди американците да натиснат червеното копче, някой забелязва, че стотиците предполагаеми бойни глави не са се появили на екраните на радарите. Тревогата е обявена за фалшива, бомбардировачите са върнати на техните летища и всички въздухват спокойно.
Определянето на причините за странния инцидент отнема три дни. Оказа се, че виновник е дефектен компютърен чип, на стойност само 46 цента.
2 . Авария в телефонна централа почти довежда до ядрена война
През 1950-те , Военновъздушните сили на САЩ изграждат мрежа от радарни станции за ранно предупреждение, които трябва да докладват за летящи съветски ракети възможно най-скоро. Тези станции с помощта на специални комуникационни линии са свързани с главното управление на Стратегическото авиокомандване в Небраска, с бази на ВВС, ракетни бази и със Обединеното командване на ПВО в Уайоминг.
Така че, когато на 24 ноември 1961 г. връзката с радарните станции изведнъж прекъсва, започва истинска паника. Изглеждало, че тези станции някой внезапно е изтрил от лицето на Земята .
Със станциите се опитали да се свържат по аварийната линия – неуспешно. Опитали се да се обадят и по телефона …и никакъв отговор .
Логичното обяснение за всичко това можело да бъде само едно – Съветският съюз е бомбардирал всички радарни станции, както и командването на ПВО, и това вероятно е била първата вълна от смъртоносни атаки, след които е само краят на света. Екипажите на стратегическите бомбардировачи B- 52 в САЩ се качват в самолетите си. През следващите 12 минути ВВС на САЩ чакат заповед да започнат изтреблението на човешката раса.
За щастие на бъдещите поколения, един от самолетите B- 52 в този момент вече бил във въздуха, и просто прелетял над една от тези радарни станции. Вместо, както се твърди, да види димящите развалини, той забелязва нормален спокоен пейзаж с цели – целенички радари на обичайното за това място. Пилотът незабавно докладва и всичко се успокоява.
Ето какво се случило: По някаква нелепа техническа причина, абсолютно всички телефонни линии, свързващи тези бази и станции, включително резервни и цивилни, се обслужват от една и съща станция, намираща се в Колорадо. Тази нощ там има инцидент и всички възможни линии за комуникация между хората, в чиито ръце са ядрените оръжия и тези, които може да заповядат да не се използват, са били отрязани .
3. Обединеното командване на ПВО (NORAD) информира Америка за края на света.
Системата за аварийно предупреждение обикновено се използва, за да предупреди хората за надвисналата опасност, като ураган или торнадо. В Съединените щати такава система е създадена по време на Студената война за случай на ядрена атака от страна на Съветския съюз. Всяка събота тя се тества чрез изпращане на нищо незначещо съобщение до всички радиостанции на Америка – само за да се провери дали връзката работи. Това е често срещана практика, и никакво специално внимание на тези съобщения не се обръща, докато …
На 20 девруари, 1971 в 9:33 обикновеният цивилен радиооператор Уейланд Еберхард разсеяно изпраща по аварийната система не това съобщение, което трябва. Вместо думите: „Това е само тест, NORAD изпраща във всчики градове и села в Америка смразяващото съобщение, че след няколко минути към нацията ще се обърне самият президент.
В разбирането на средния американец по време на Студената война, е имало само една причина, поради която президентът може да пробие в милионите любими предавания, със спешно съобщение. Това може да означава само едно: атомните бомби вече летят от Русия.
Радиоводещите в цялата страна повтарят обявлението с мистичната извънредна ситуация, хората се втурват да се обаждат на приятелите и семейството си, да говорят всякакви думи за случая с края на света и да си поискат един на друг прошка за всички прегрешения.
В NORAD осъзнват какво се е случило почти веднага, но въпреки всичките им отчаяни усилия за прекратяване на тревогата, дълго време не могли да намерят правилния код за отмяна на грешното съобщение. Така че около 45 минути нацията се готви за неизбежна смърт.
В крайна сметка кодът е намерен, съобщение за грешката, е изпратено…
В тази история имало и друга сериозна опасност – Съветският съюз и САЩ тясно се контролират помежду си за признаци на евентуална ядрена атака. Ако, например , американците започнат изведнъж, без причина да пращат своите граждани в бомбоубежища, в Русия това спокойно може да се сметне за признак на лоши намерения и да се реагира по съответния начин. Така че, ако паниката е продължила малко по-дълго, всичко наистина можеше да свърши много тъжно.
4. Виртуална война се приема за ужасяваща реалност
Историята започва на 9-ти ноември 1979 г в 9:00 ч. Офицер от Air Force с нисък ранг седнал пред компютъра и пуснал обучаваща програма, която симулира старт на хиляди съветски ядрени ракети. Към Америка, разбира се.
Служителят не знаел, че компютърът е свързан с централния блок на командването на ПВО. Когато стартира програмата си, компютрите от NORAD съобщават на Пентагона, че всички атомни бомби на Русия са на път за Америка. “ Те бяха абсолютно сигурни, че ракетите са на път за Америка“ – припомня си сенатор Чарлс Пърси.
До всяка ракетна шахта в Америка са изпратени съобщения за атака и заповед да се подготвя за изстрелване. Военни самолети излитат във въздуха, готови да свалят съветските бомбардировачи. Президентският въздушен команден пункт е готов да излети, и това не се случило, само защото никой не можел да намери Джими Картър.
За щастие командирът на NORAD решил да препровери информация за реалността на съветските атаки, преди да даде зелена светлина и да осигури Aрамагедон. Той позвънил на радарните станции и попитал какво са случва там. Те докладвали, че нищо подозрително не се наблюдава и всичко е чисто…
Много късмет в този ден, че телефоните работили добре.
5 . Русия приема научен експеримент за избухването на Третата световна война.
На 25 януари 1995 учени от Норвегия изстрелват напълно безобидна ракета за изучаване на северното сияние. И въпреки че Студената война е завършила преди няколко години, когато един руски радар регистрира нещо подобно на американска балистична ракета, настъпва паника.
В съответствие с разработеният за такъв случай сценарий, тогавашният президент Борис Елцин има 10 минути за да вземе решение за контраатака по Съединените щати. Както е известно, руският президент винаги е държал ядрено куфарче с таен код, чрез който във всеки един момент може да реализира деня на Страшния съд. Това е първият път, когато куфарчето се отваря.
За щастие, Елцин не може да повярва в реалността на заплахата и не бърза да натисне червения бутон. Няколко минути по-късно е съобщено, че ракетата е паднала в океана, без да причини никаква вреда на никого.
В последствие се оказав, че норвежките учени три седмици предварително са предупредили за планираното изстрелване 30 страни, включително и Руската федерация. Но тази информация е оставена без внимание.
