В САЩ невролози са успели за пръв път в света да свържат мозъците на два плъхa в „локална мрежа“, чиито възли мога да се намират един от друг на разстояние хиляди километри, и да ги заставят да обменят информация, се казва в статия, публикувана в Scientific Reports.
„Наши предишни разработки ни наведоха на мисълта, че нервната система е по-гъвкава, отколкото ние по-рано си мислехме. При тези опити мозъците на плъховете били в състояние лесно да се адаптират към нови и непознати за тях „сензори „, намиращи се извън тялото. Така например гризачите се научили да използват инфрачервена камера като нов сетивен орган. Затова си зададохме въпроса – дали мозъкът може да се свърже със сетивата в друго тяло“, – казва Мигел Николелис (Miguel Nicolelis) от университета „Дюк“ в Дърам, Северна Каролина (САЩ).
За да проверят тази теория, Николелис и колегите му свързали с центъра за движение в мозъка на два плъха няколко десетки електроди. След това свързали мозъците им в „локална мрежа“ със специален кабел, който позволява на плъховете да обменят сигнали без да се нарушава работата на мозъка им.
Учените тествали невронната „мрежа“ като поставили плъховете в клетка, разделена с прегради. Във всяка половина на клетката имало лостове, чието едновременно натискане включвало спускане на храна. Сигнал за използване на лостовете била малка лампа, която се намирала само в една от преградите на клетката. Така вторият плъх можел да научи за светлинния сигнал, само ако успее да получи информация за него от мозъка на първото животно.
Плъховете се справили с тази задача – след няколко дни гризачите се научили синхронно да натискат лоста, постигайки успех в 70% от опитите. Тази „локална мрежа“ може да работи на големи разстояния – плъховете , свързани чрез Интернет, не отстъпвали на своите „колеги“.
Николелис и колегите му смятат, че този факт подсказва възможността за създаване на „биологичен компютър“ – голяма невронна мрежа от няколко независими мозъка.
