Днес постоянно ни се крещи, че християнство повече няма, пише Le Figaro. Ние не говорим за християнството като религия, а за християнството, което вдъхновява общата култура, в която моралът има християнски характер, законите съответстват на християнските принципи, а политиката, икономиката и етиката носят върху себе си отпечатъка на християнската традиция, подчертава философът Шантал Делсол.
„Нашата култура е израснала в рамките на християнството, и да се разделят тези две неща, ще бъде много трудно. Да се премахне християнството значи да се убие културата формирана от него, както ако бихме искали да унищожим в човека неговите френски или немски корени – по този начин ние ще го превърнем в зомби“ – убедена е Делсол.
По същия начин днес се опитват да ни обяснят, че е достатъчно да се откажем от залепените към западната култура изкуствени обичаи, за да се отървем от мракобесието и нетолерантността, казва философът.
Но какво е западната култура, ако не е продукт на християнството? В християнският свят има определени ценности с християнски произход, признати и от невярващи, и от атеисти, те са в основата на концепцията за човешкото достойнство като източник на човешките права и модерната демокрация, толерантност, свобода на предприемачеството и т.н.
Показното желание да се изтрие религията от земята, да се изтрие от паметта и съзнанието на човека , предизвиква изненада у автора. В това има нещо революционно и тоталитарно, счита тя.
„Всеки път, когато са се опитвали да заличат миналото, резултатът не е нова култура, която се появява от нищото и свободна от стария товар, а просто диващина.
Човек остава с впечатлението, че групата Femen е решила да се върне към живота по дърветата, „- казва Делсол.
Трябва да се признае, че много от постиженията на нашата култура, с които ние се гордеем, са плод на християнството.
Противниците на християнството вярват, че Бог пречи на прогреса, но именно християнската култура е измислила прогреса като светска версия на спасението, подчертава авторът.
„Ние се оказваме заложници на противоречия: на правата на човека се приписва сакрален статус, а християнството се демонизира, но човешките права са пряко следствие от християнството.
Не е възможно прекалено дълго да се остава в тази шизофрения. Ако демонизацията на християнството пусне корени, ние ще се изгубим, а след това и напълно ще загубим това, което най-много ценим. Мислейки, че се освобождаваме, ние сами слагаме примката на шията си „- обобщава философът
