Нови открития на изследователите на мозъка на Алберт Айнщайн показват, че необикновените му способности може да са скрити в специалното разположение и оформление на неговите гънки.
Мозъкът на Айнщайн е нещо уникално както и собственика му. Уникални са с това, че са автори на теорията на относителността, както ние сега я познаваме. Поради това през 1955 г. физиологът Томас Харви извлича мозъка на Айнщайн веднага след смъртта му, за да започне свое подробно проучване и дори да открие причината за гениалността му.
Теории за това как структурата на мозъка по принцип и при Айнщайн по-специално засяга формирането на някои изключителни способности, има много. Последната от тях принадлежи на учени от Флорида, които са публикували труда си в списание Brain.
Според Дийн Фолк – антрополог, който ръководи новото изследване, мозъкът на Алберт наистина не е „като мозъците на други хора.“
„Някои неща изглеждат нормално. Така например, размерът на мозъка е доста стандартен. Асиметричната му форма също е в норма. Но това, което е необичайно е сложността на гънките, необичайното им преплитане в някои части на мозъка, „- каза Фолк.
Групата на Фолк изследвала снимки на мозъка на Айнщайн и на още 85 „обикновени“ хора. Учените дори успели да идентифицират кои части на мозъка у гения са силно развити. „Става въпрос за префронталния кортекс, соматосензорната система, прецентралните гънки и париеталните, темпоралната и тилната част на мозъка. Те са наистина са удивителни“, – казва ученият.
Въпреки това своя ентусиазъм Фолк смесва със скептицизъм. Според него няма отговор на основния въпрос: дали Айнщайн е роден с тези мозъчни гънки или увлечението му по физика прави тази „промяна“ в структурата на мозъка му?
