Науката дълго време търси това, което е превърнало маймуната в човек и в повечето случаи, търсенето е фокусирано върху ген. Предполага се, че разликата между нас и другите примати е възникнала от мутации, генетично пренареждане, появата на някакъв ген, който маймуните нямат, а ние имаме. Разбира се, говорим за гени, участващи във формирането на мозъка.
Дълго време обаче, търсенето на тези гени беше безрезултатно. Но изследователи от Университета на Единбург (Великобритания), най-накрая изглежда им провървя. В статия, публикувана в списание Nature Communications, те съобщават за гена mir-941, отсъстващ при маймуните, но е наличен у хората.
Той играе важна роля в развитието на такива способности като използването на инструменти и езика. В търсенето си учените сравнили геномите на човека, шимпанзе, горила , мишка и плъх. Мir-941 се оказал уникален за хората, и освен това се е появил някъде преди около шест и един милион години.
Мir-941 кодира не протеин, a микроРНК. Това означава, че той изпълнява по-скоро административни функции в рамките на генома чрез регулиране на дейността на други гени. Мir-941 е най-активен в мозъчните зони, отговорни за вземането на решения и езиковите способности.
Обикновено нови гени възникват в резултат на внасянето на поправки във вече съществуващите и чрез копиране (дублиране) на други гени. Но не такъв е бил пътят на mir 941: според авторите на изследването, той е възникнал неработещо късче ДНК, което не е имало никаква функционална активност и е еволюционирало за много кратък период от време.
Може би учените са открили генетичен ключ, отварящ вратата между човекоподобните и човека. Разбира се, най-убедителни биха били такива експериментални доказателства в опит, при който генетиците въведат този ген в шимпанзетата и шимпанзетата в отговор …
Да се надяваме обаче, че този експеримент няма да бъде направен поне през следващите няколко стотин години.
По материали на Университета в Единбург.
