Оказва се, че поредният анализ , посветен на детската бедност в икономически развитите страни на света, на изследователски център „Инноченти“ към УНИЦЕФ (Measuring child poverty. New league tables of child poverty in the world’s rich countries, United Nations Children’s Fund (UNICEF), May 2012), е огласен преди месеци, и България като член на ЕС също е включена в обзора. Той обаче бе подминат с мълчание от правителството, въпреки ужасяващите данни за нас.
Уникалното на изследването, данните за което са събрани през 2009 г., е, че за пръв път статистиката, отчитаща доходите и условията на живот в над 125 000 домакинства от 29 европейски страни, включва секция за деца от 1 г. до 16 г. Използвайки тези данни, изследователите от „Инноченти“ структурират „индекс на детската депривация“ (детските лишения). Той е съставен от 14 фактора, считани за нормално необходими за всяко дете, живеещо в някоя от развитите страни:
1. Три хранения дневно;
2. Едно ядене дневно с месо, пиле или риба (или вегетариански еквивалент);
3. Пресни плодове и зеленчуци ежедневно;
4. Книги, съответстващи за детската възраст или на нивото на познанията (без книгите за училище);
5. Пособия за игра навън (колело, ролери, скейт и др.);
6. Редовни свободни занимания (плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации);
7. Пособия за игри на закрито (самообучаващи детски игри, строители, настолни игри, компютърни игри и т.н.);
8. Пари за участие в училищни екскурзии и събития;
9. Тихо, спокойно и достатъчно място вкъщи, позволяващо самостоятелна подготовка;
10. Интернет;
11. Няколко нови дрехи (без всички да са втора ръка);
12. Два чифта обувки по мярка (в т.ч. един чифт за всякакви метеорологични условия);
13. Възможност от време на време да кани приятели вкъщи за игра или за ядене;
14. Възможност за празнуване на специални събития като рожден ден, имен ден, религиозни празници и др.
Сравнителното изследване на „Инноченти“ (вж. фигура 1) отчита процента на децата, лишени от „две или повече“ от изброените 14 позиции, заради невъзможност на домакинствата да им ги осигурят. От публикуваните данни се вижда, че 85 милиона деца (на възраст от 1 до 16 г.) в 29 европейски страни разполагат с най-малко 13 от 14-те позиции и следователно не живеят в нужда т.е. „не са лишени“. Вторият очевиден извод е, че най-високите нива на „липси“ отчитат новите и най-бедни страни членки на ЕС – България и Румъния.
За нашата страна процентът е 56.6%
което ще рече, че над 500 000 деца просто оцеляват извън стандартите на детството, приети за нормално необходими в развитите страни.
Център „Инноченти“ прави още една класация (вж. фигура 2), показваща по-различна картина на детската бедност в света на развитите икономики. В нея са включени шест страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които не участват в европейската статистика, наблюдаваща доходите и условията на живот (EU-SILC). Това са Австралия, Канада, Япония, Нова Зеландия, Швейцария и САЩ. В основата на това сравнително изследване е поставено определението за „относителна бедност“, използвано в страните от ОИСР. Според него дете, живеещо в относителна бедност, е онова, което расте в домакинство, чийто доход е с 50% по-нисък от средния разполагаем доход на домакинствата за съответната страна. Така погледнато, 17.8% от децата в България (около 200 000) на възраст от 0 г. до 17 г. живеят в относителна бедност.
условия за предаване на бедността в поколенията
и ще затвърждава неравенствата.
Децата, за разлика от възрастните, могат да направят много малко неща, за да подобрят положението си. Те зависят от действията и решенията на семействата си, на обществото и на държавата. Този аспект на „зависимост“ означава, че на децата е трудно непосредствено да оказват влияние върху приемането на ключови решения, засягащи тяхното благополучие.
За децата е от особена важност наличието на държавна политика, насочена към създаване на условия, необходими за развитието им и към това те да могат да се освободят от нищетата. В часност става въпрос за предоставяне на основни услуги в областта на здравеопазването и образованието и осигуряване на равен достъп до тях.
Липсата на защита за децата от бедност е една от най-големите грешки, които обществото може да направи, а най-тежкото е, че цената се поема от самите деца.
Има доказателства за връзката между детската бедност и дълъг списък от обществени и индивидуални рискове – снижаване на уменията, влошаване на здравето, ниска успеваемост в училище, голяма вероятност за тийнейджърска бременност, за употреба на наркотици и злоупотреба с алкохол, високи разходи за социална защита и загуба на социално сближаване. Ето защо ангажиментът за защита на децата от бедност е много повече от лозунг и от рутинно включване в поредния политически документ, написан под чужда диктовка. Той е отличителен белег на цивилизованото общество.
Публикуваните тези дни данни за 2010 г. (обявена от ЕС за година на борбата с бедността) сочат, че 23.1% от възрастните в ЕС са били бедни. При децата този процент е 26.9%. За България данните са по-ужасяващи – 44.6%, или около 600 000 деца, са живели в бедност.
През юни 2010 г. правителствата на 27-те страни членки на ЕС се споразумяха до 2020 г. да съкратят броя лица, живеещи в бедност, приемайки, че бедни и застрашени от социално изключване са живеещите в домакинства с
доход, който е под 60% от средния
за съответната страна, безработните и тези, на които липсват четири и повече от изброените девет позиции:
1. Могат да си позволят да посрещнат неочаквани разходи;
2. Могат да си позволят едноседмична почивка далеч от дома всяка година;
3. Могат да си плащат без просрочия наема, ипотеката, сметките за комунални услуги или лизинговите покупки;
4. Могат да си позволят храна с месо, пиле или риба всеки втори ден от седмицата;
5. Могат да си позволят адекватно отопление на дома;
6. Могат да си позволят пералня;
7. Могат да си позволят цветен телевизор;
8. Могат да си позволят телефон, в т.ч. и мобилен;
9. Могат да си позволят кола.
Правителството на ГЕРБ е заявило пред Брюксел национална цел в контекста на социалното включване и борбата с бедността със следните параметри – до 2020 г. намаляване броя на живеещите в бедност българи с 260 000, а на децата – със 78 000. Едно са обещанията обаче, а друго действията. Управляващите всячески избягват темата за бедността, все едно такъв феномен не съществува.
Детската бедност пък е абсолютно табу. Не само С. Дянков и Б.Борисов (който иначе е словоохотлив и специалист по всичко), дори социалният министър Т. Младенов нито веднъж не коментира бедността, мизерията и лишенията, които изпитват българчетата. Единственият документ, който назовава и идентифицира проблема, е изготвената през 2008 г. Национална стратегия за закрила на детето (2008-2018 г.).
В програмата на социалното министерство за тази година е посочено, че до м. юни трябва да е готова Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване. Към момента такава все още липсва. Вместо мерки антибедност министър Т. Младенов пространно обяснява как няма пари за увеличаване на детските надбавки.
На фона на похарчените от управляващите милиони за асфалт, бетон, СРС-та, авиоразходки, луксозни и безрезултатни обучения на чиновници, думите му са поредната гротеска, напомняща за кой ли път, че ситият на гладния не вярва. Както и че приближаването към европейските стандарти за детството е далеч от приоритетите на Гражданите за европейско развитие на България.
