Всякакви Нибиру и календари на маите плашат само тези, които не са запознати с астрономия и история, а учените все повече се занимават с въпроса дали е била погрешно интерпретирана компютърната програма от преди четиридесет години, прогнозираща социален и икономически колапс и масово измиране на човечеството в ХХI век.
Преди четиридесет години в Масачузетския технологичен институт на САЩ е създаден компютърния модел World3, който прави такива изчисления, които водят до невероятни резултати. За нито един от критично важните ресурси (включително, например, желязна руда с прилично качество), човешката цивилизация няма резерви, което би и позволило да оцелее презз XXI век. В прословутата творба „Границите на растежа“ (1972) се отразяват резултатите от този модел, а опитите да се промени глобалната индустриална система показват, че инерцията е твърде голяма за да може да има оперативно положително въздействие върху събитията .
Единственият начин за по-продължително (уви, не безконечно) поддържане на статуквото, изследователите сметнали незабавното спиране на икономическия растеж. В противен случай, те отбелязват, обществото отива твърде далеч, за да се избегне самоунищожението и смъртта на милиони от глад и разпадането на икономическите институции, които обезпечват живота им днес.
Най-важното, което заплашва развитието на света – е, според изследователите, желанието на някои страни от Третия свят (тогава се имат предвид Корея и Япония) да се издигнат по потребление до световните нива.
Жанрът се харесва на учените. Новото проучване „През 2052: глобално предсказание за следващите 40 години“, предприето от един от създателите на оригиналния World3 норвежки учен от аналитичната бизнес школа в Осло Йорген Рандерс твърди, че глобален апокалипсис във втората половина на ХХI век все пак ще състои и ще е по модела от 1972 г., вследствие на глобалното затопляне.
Денис Медоуз, който е ръководител в Масачузетския технологичен институт по World3 , смята, че бившият му колега е твърде оптимистичен. Ситуацията е по-лоша, защото стъпките, които г-н Рандерс отчита до края (Протокола от Киото, разпространението на алтернативна енергия и др.) са неефективни – най-вече поради факта, че човечеството действа некоординирано и докато Европа се бори с въглероден двуокис, Китай, например, удвоява своя БВП на всеки осем години, което е несъвместимо със запазването дори и на предишното ниво на емисиите. И това без да говорим за огромния ръст на потребление на ресурси в тази страна.
Следва
