По различни причини – като например безплодието на единия съпруг – вие не сте в състояние да имате деца, а да възпитавате чуждо дете категорично не искате? Тогава един от изходите може да бъде оплождане ин витро, който сега е особено популярен. Но също така е вярно, че и по този път можете да очаквате много „капани“. Има няколко метода на изкуствено оплождане и всеки има своите особености.
1. Ин витро оплождане
То се извършва извън човешкото тяло. От жената св взема яйцеклетка, след това в лабораторни условия се опложда със сперматозоиди и ембрионът се посатвя в матката.
2. Инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката
Обикновено се прилага при мъжки стерилитет, когато потенциалният баща има малко сперматозоиди, те не са достатъчно активни или е нарушен съставът на сперма. Чрез използването на микрохирургични инструменти сперматозоидите ръчно се вкарват в яйцеклетката.
3. Изкуствено осеменяване със сперма на съпруга (IISM) или донор.
Този метод се използва обикновено, когато мъжът е стерилен или той има сексуални нарушения. Спермата изкуствено се въвежда във влагалището на жената.
Въпреки това, не всичко е толкова просто. Преди процедурата по изкуствено оплождане жената трябва да премине серия от медицински изследвания, включително ултразвук, кръвни тестове за хормони, СПИН, хепатит, сифилис, а мъжете правят спермограма. На Запад също така са популярни тестовете за генетична съвместимост.
Ако се направи процедура ин витро, то ембрионът, преди да бъде поставен в матката, внимателно се изследва, за да се идентифицират възможните пороци и наследствени болести – като хемофилия или синдром на Даун.
Но съвсем не във всички случаи, историята свършва добре. На първо място, изкуственото оплождане има своите противопоказания. Така, то е неприемливо, ако бременността би застрашила живота на майката, както и при онко заболявания.
Една жена може да бъде в състояние да не износва плодаи тогава единствената алтернатива е да се използват услугите на сурогатна майка, което води до много проблеми, включително психологически и етични.
Може да се открие генетична несъвместимост на партньорите, като в резултат на това те не могат да възпроизвеждат пълноценно потомство. А дете от донор не всяка семейна двойка би желала.
И накрая, ин витро оплождането не гарантира сто процента резултат. Ефективността е 30-35 процента, а при други форми на репродукция – малко повече. Това може да зависи от възрастта на партньорите, от причините за безплодие, а също така и от квалификацията на лекари и техниката и съоръженията в клиниката, където се извършва процедурата.
Случва се в повечето случаи така, че процедурата трябва да се повтори няколко пъти, докато не се стигне до резултат. И това е много скъпо. Затова прибягват до изкуствено оплождане главно доста заможни хора.
Въпреки това, някои експерти смятат, че след двайсет- трийсет години изкуственото оплождане ще бъде най-честият, ако не и единственият начин на размножаване. Той твърдят група австралийски учени, които са публикували резултатите от изследването си в списание Reproductive BioMedicine Online.
Ръководителят на едно такова изследване, австралийският ветеринар Габор Ваджта, пише, че опитите му да зачене ин витро ембриони от едър рогат добитък са били 100 пъти по-ефективни от естественото възпроизводство. Технологиите се развиват бързо и с това темпо скоро ще бъде достигната почти 100 процента ефективност на ин витро и други методи за изкуствено зачеване. Освен това с времето няма да трябва и матка: децата ще бъдат отглеждани в специализирани инкубатори под надзора на компютър.
Изглежда очевидно, плюсовете са налице: хората сега могат да не бързат да раждат (зачеването на дете след навършване на 35 години се равнява на едно към десет), а спокойно да правят кариера. Освен това, жената ще бъде освободена от нелекия процес по износването на бебе и болезнено раждане.
В същото време, промените в механизмите на зачеването и раждането може да доведе до непредвидими последици. Та нали организмите на жените са програмирани да забременеят, да износват бебета и да раждат. И какво ще стане, ако тази възможност атрофира? Как ще се измени тяхната физиология и хормонален фон? Няма ли това да доведе до общо безплодие? Това са въпросите, на които лекарите все още не са дали отговор.
