Състоялата се на 29 април среща между руския президент Владимир Путин с японския премиер Шиндзо Абе приключи с изненада: двете страни се споразумяха да възобновят работата по мирния договор. „Двамата лидери се съгласиха, че ситуацията, в която – 67 години след края на Втората световна война – между Русия и Япония няма мирен договор, не е нормална“, – се казва в заключителното комюнике за развитието на руско-японското партньорство.
Интересно е, че мирен договор и досега не е подписан заради спорове за териториалната собственост на четирите Южно- Курилски острови. Доскоро Toкио свързваше подписването му с прехвърлянето на островите на Япония.
Връщането на спорните острови е издигнато в страната в ранг на национална идея, и това остава една от основните причини за недостатъчно активните икономически и политически руско-японски отношения. Въпреки това, ако се съди по вчерашните събития, някакъв напредък все пак има.
„Ние се договорихме с президента Путин, че всеки ще дава указания на своето министерство на външните работи за необходимостта да се ускори търсенето на взаимно приемливи решения на този въпрос – каза Шиндзо Абе в края на среща в Кремъл.
Владимир Путин бе по-сдържан в изявленията си, обаче от думите му става ясно, че руската страна е готова за един труден разговор. Възобновяването на мирните преговори не означава, че „ние ще решим всичко утре“, „но, във всеки случай, ние ще продължим да работим по този труден, но толкова важен въпрос и за двете страни“, каза президентът.
С висока степен на вероятност може да се предположи, че инициатор на тази дискусия е японската страна. През февруари бившият японски премиер Йоширо Мори изпрати на Путин писмо от Aбe.
Като се има предвид, че и Япония и Китай претендират за ключовата роля в региона, укрепването на конкурента чрез партньорство с Русия не дава на Токио спокойствие. Вторият важен фактор, който бута Япония към Русия са енергийните проблеми.
Практически лишената след аварията в „Фукушима“ от ядрена енергия (която имаше голям дял в страната), тя изпитва нуждата от традиционните въглеводородни ресурси. Въпреки факта, че в бъдеще страната може значително да подобри своя енергиен баланс чрез развитие на залежите на метан хидрат на океанското дъно, нефт и газ и трябват сега.
За Русия пък е полезно партньорството с Япония по отношение на съвместното производство на шелфов газ производство на втеченен такъв. Японското търсене и съвременни технологии в областта на добива и втечняване, биха позволили на „Газпром“ да избяга от ситуацията, в която се затягат отношенията с Китай.
Очевидно е, че Китай бавно започва да придърпва чергата на икономическите си партньорски отношения с Русия към себе си. Преки доказателства за това е извиването на ръцете на Москва по отношение на определянето на експортната цена на руски газ за Китай. Промяната е очевидно невъзможна – историята на Китай не знае много примери за негово равноправно икономическо партньорство със съседите. Ето защо много експерти се изказват в полза на това, че като стратегически партньор за Москва, Токио е за предпочитане пред Пекин.
Така, днес можем да кажем, че Русия и Япония са се оказали в ситуация, в която партньорството е по-важно от вътрешния популизъм и демонстрация на фалшив патриотизъм. Единствената пречка е липсата на мирен договор между двете страни и проблема за Курилските острови. За да се реши без да се променя статутът на островите не е възможно, и това прекрасно разбират и в Москва, и в Токио.
Всичко това може да означава, че страните ще се опитат да направят всичко за да се отстрани тази пречка, и при това по такъв начин, че да се избегне политическо унижение.
Единият вариант е да се вземе решение за съвместно развитие на островите и територията на шелфа. На руското население тази стъпка може да бъде представена като нов етап в развитието на Далечния Изток, а японските власти могат да интерпретират това като геополитическа победа и първата стъпка, за връщане на островите под юрисдикцията на Токио.
Що се отнася до бъдещето на спорните острови при такъв сценарий, фактическото им прехвърляне на Япония се превръща във въпрос от втори или дори трети приоритет.
Новият кръг от отношения между двете страни ще доведе до ускоряване на японизацията на островите, не без особеното внимание от страна на Русия, и след определен период от време (може би 10 – 20 години) не може да се изключи пълното прехвърляне на Курилските острови..