В търсене на различни закономерности се натъкнах на една много интересна линия на разсъждение. Това стана случайно, така да се каже от само себе си, в разговор с най-добрия ми приятел. И тази верига на разсъждения се отнася за нашето „капиталистическо общество“. Общество, което е базирано на частната собственост.
Ето няколко определения от Wikipedia, за да бъде ясно на какво ще се основават логическите разсъждения.
Термин 1. Робство.
Робство – исторически това е система на организация на обществото, където човекът (роб) е собственост на друг човек (господар, робовладелец, собственик) или държавата. Преди всичко като роби са били взимани престъпници и длъжници, а по-късно и обикновени граждани, които били принуждавани да работят за своя господар.
Робите могат да бъдат притежавани от момента на тяхното залавяне, покупка или раждане, като са лишени от правото да се придвижват, да отказват да работят или да изискват заплащане за труда си, а в някои правни системи собствениците дори имат правото да убиват своите роби.
Термин 2. Феодализъм.
Феодализъм е съсловна военно-политическа социална система, изградена на взаимоотношенията, свързани със собствеността на земята и изпълнението на военна служба. В класическата си форма феодализмът е характерен за средновековна Европа и се основава на набор от реципрочни правни и военни задължения между членовете на военната аристокрация, която се състои от три елемента – сeньори, васали и феоди. Макар и думата „феод“ да идва от къснолатинската дума feudum, (на свой ред заета от германския корен *fehu — термин, често използван през Средновековието) и означаващ имение или земя, държана при определени задължения от феодал, терминът за обозначаване на целия обществен строй влиза в употреба едва през XVII век, когато описваната система вече е в процес на разпадане и трансформации.
Терминът 3. Капитализъм.
Капитализмът е икономическата система, доминираща в повечето страни по света от Индустриалната революция насам. Макар да няма общоприета точна дефиниция за капиталзма, винаги се приема, че в неговата основа стои натрупването на капитал като основен мотив в икономическата дейност. Този начин на икономическа организация предполага и ясно разграничаване на доходите от инвестиране на капитал (печалба) и от труд (заплата), което не е характерно за по-ранните аграрни икономики.
В класическата си форма капитализмът се основава на частна собственост върху средствата за производство, които се използват за извличане на печалба в условията на конкуренция и относително свободен пазар.Някои изследователи използват и по-широки дефиниции на понятието капитализъм, като включват в него смесени икономики, като социалното пазарно стопанство, и дори икономическата система на комунистическите режими, разглеждана като държавен капитализъм.
И така … Ще започна …
Както пише в различни мъдри книги, образователни институции, медии и други места … и както нашите „умни“ политици твърдят, всичко се е случило по този начин:
Първо е имало робство, след това е заменено от по-развитата структура на феодализъм, а когато този феодализъм достига своя връх, се превърнал в капитализъм. Така възниква въпросът …
Какво наистина се е променило в тези преходи? Това, което отличава робството, феодализма и капитализма, и какво се развива през всички тези хиляди години? Ето на тези въпроси и ще се опитам да дам отговор.
Както се вижда от определението на понятието „робство“ се получава следният модел:
Налице са робовладелец и роб. Робовладелецът има над роба абсолютната власт. Също така робовладелецът заставя роба да работи за него и да му носи доход с робския си труд, но за да може този роб да работи дълго време и да донесе много печалби, робовладелецът трябва да се грижи за него: да го храни, да му предоставя медицински грижи и така нататък.
Робът, от своя страна, е собственост на робовладелеца, и е бил длъжен да даде живота си в името на собственика. Това е добре, но когато броят на робите ставал голям, то контролът върху тях е труден, чумата и други неща могат да причинят огромни щети на собствениците на роби. Също така, собствениците на роби трябва да се грижат за своята защита, а охраната също била от роби, и те понякога вдигали бунт и убивали собствените си господари. Така че собствениците на роби имали следните проблеми с тях:
1. Предоставяне на жилища.
2. Осигуряване на храна и вода.
3. Защита.
4. Осигуряване на медицински грижи.
5. Възможни бунтове.
И не е изненадващо, че феодализмът решава някои от тези проблеми. Както се вижда робството просто променя собствеността, а по-точно я разширява и необразованите хора не можели да отгатнат, че робството не е изчезнало.
Просто при прехода към феодализма робовладелецът не трябвало да дава подслон на робите, те го построявали на негова територия, също така собственикът на роби вече не трябвало да им осигурява храна и вода, тъй като хората сами отглеждали (ловували) и въобще получвали тази храна …и след това се появяват данъците. А данъците са нещата, които робовладелецът получавал от своите роби. Чист доход, така да се каже. Но феодализмът решава 2 проблема от 5.
И феодалите се замислили. Как да решим всички тези проблеми? Тогава идва брилянтната идея: „Защо не заставим самите роби да правят всичко сами, така че да искат да работят и да носят печалба, вместо да бъдат принуждавани със сила?“ И тази идея се въплъщава под формата на капитализма. При капитализма управлява някакъв „Капитал“, но доходите се изсмукват от същите тези робовладелци (те не са се променили), а всички трохи от масата им се приемат с голяма благодарност от така наречената средна класа.
Какви проблеми решава този капитализъм?
Решава проблема с жилищното настаняване. Робът сега сам трябва да си купи къща, а не някой да му я даде.
Решава проблема с храната и водата. Ако работиш ще имаш средства за живот, ако не – няма да имаш.
Решава проблема със защитата. Робите се се защитават един от друг, а не от едно централно място. Всички армии са от наети роби и са готови за „Капитала“ да дадат живота си.
Решава проблема с медицинска помощ. Самите роби за „Капитал“ са готови да лекуват другите роби, или по-скоро да печелят от техните болести. И колкото по-сериозна е болестта, толкова повече получва робовладелецът.
Решава проблема с бунтовете. Робите са толкова заети да си осигурят храна, подслон, медицински грижи, защита, че за бунтове не им остава време.
И най-важното, той решава проблема с труда на робовладелците – сега те за да получават средства, не трябва да правят нищо – парите сами идват на масата им.
Ето защо капитализмът е идеален стадии в еволюцията. Той решава всички проблеми на робовладелците, сега те могат само да се наслаждават на живота, мравунякът работи сам, без тяхното участие.
Но е важно да се разбере, че и сега са останали същите робовладелци и същите роби. Аз и повечето от тези, които четат тази статия, също са роби- ние ядем остатъците на други хора. Именно ние слагаме храната на масата на робовладелците. И е обидно, че повечето хора не разбират това. Малко хора разбират, че са само пешки или мравки, които ще бъдат смазани. Но всички единодушно крещят, че капитализмът е една велика сила, че това е най-добрата система на разпределение на ресурсите. Яко! Най-добрата. Когато всичко най-хубаво отива при робовладелеца, а този , който го създава получва само трохите от масата му. Това ли е най-добрият строй?
Аз не искам на никой нищо да докажа. Така виждаме какво се крие зад маската на капитализма. Ние можем да променим това, и не само можем, а ние трябва да променим това към друг модел на разпределение на ресурсите. За да получим всичко това, което заслужаваме, а не огризките.
Chronicles