За да проправи пътя за свръхсветлинно междузвездното пътуване, NASA планира да се заеме с изкривяване на пространство-времето в лаборатория.
Идеята, че нищо не може да превишава скоростта на светлината ограничава нашите междузвездни амбиции. Ще бъдем в състояние да я заобиколим?
В общата теория на относителността има два обходни пътя, които позволяват да се се стигне навсякъде много бързо, чрез преодоляване на ограничението на скоростта на светлината. Един от тях са дупките, а другият – изкривяване на пространство. За възможностите на този метод разказва известния разработчик на двигателите в НАСА Харолд „Сони“ Уайт.
Какво е изкривяване на пространство и как то може да ни помогне?
Изкривяването на пространство се основава на принципа, че може да се разширява и компресира пространството при всяка скорост. Вземете за пример движещите се ленти на летището. Вие изминавате пеша пет километра за един час, а след това се качвате на лентата. Вие както и преди се движите със същите 5 км в час, но го правите много по-бързо от обикновените пешеходци.
На какво ще прилича космически кораб с уарп двигател?
Представете си за простота топка за американски футбол, която има около себе си тороидален пръстен, укрепен с пилони. Топката – това е мястото, където ще се намира екипажът и корабните системи, а пръстенът ще бъде изпълнен с отрицателна вакуумна енергия, чието съществуването е обосновано от квантовата механика. Пръстен с отрицателна вакуумна енергия е необходим за трика с изкривяване на пространство.
На какво ще прилича пътуване с уарп-скорост?
Трябва да има първоначално ускорение, а след това се включва пръстенът с отрицателна енергия, и той ви ускорява още повече. Пространството в предната част на кораба започва да се свива, а зад него се разширява като го изпраща през изкривеното пространство-време и му позволява да покриваа разстояния с много по-голяма скорост. Това ще бъде като да гледаш филм с ускорено превъртане.
Дори ако пътуванията с уарп- скорост теоретично са възможни, няма ли огромните енергийни потребности да ги направят нерентабилни?
Когато идеята беше за първи път доказана математически през 1994 г., тя изискваше невероятно количество отрицателна енергия за своята работа. Въпреки това, през 2011 г. и 2012 г., ние намерихме начини за намаляване на тези енергийни изисквания няколко пъти.
Колко близо е тази идея до реалността?
Сега сме в научно- изследвателската, а не в технологичната фаза. Трябва да предприемем няколко точно дефинирани и контролирани мерки за доказване на концепцията, за да покажем, че правилно разбираме и прилагаме математиката и физиката на процеса. За да направим това, ние ще се опитаме да генерираме микроскопичен уарп- балон в лаборатория и да го изследваме.
Ако експериментът се окаже успешен – следващата стъпка Алфа Кентавър ли е ?
Ние няма да се отправим директно от лабораторията към междузвездна експедиция. Ще има междинни стъпки, ние ще трябва да направим много неща, преди да можем реализираме този романтичен образ на капитан на мостика на космически кораб, който дава заповед за да се включи уарп- двигателя.
