Сателити са открили два мистериозни водовъртежа, подобни на черни дупки, в южната част на Атлантическия океан. Такива ултрамощни фунии, засмукващи вода на дълбочина, никой досега не е виждал.
Според учените, те са в състояние да засмучат съд, отломки и дори живи същества. Според предварителните оценки, за секунда в дупката минават 1,3 милиона кубически метра вода. Две такива черни дупки са били наблюдавани в продължение на три месеца от физици от Цюрих и Маями.
Това откритие може да обясни факта, къде в океана се губят различни отломки, и дори може да окаже влияние върху изследванията на климатичните промени.
Астрономическите черни дупки са области в пространство-времето, чието гравитационно притегляне е толкова голямо, че не може да бъдат напуснато и от обекти, движещи се със скоростта на светлината. Светлината тече около тях, което е позволило на астрономите да признаят тяхното съществуване.
По същия начин функционират и тези новооткрити океански вихри, които се въртят в спирала, и захващат отломки, масла и живи същества наоколо.
Възможността да се приложат едни и същи математически принципи за тези водни потоци, както като към черните дупки в Космоса, е неочакван страничен ефект на общата теория на относителността. Както показват сателитните снимки, това явление се наблюдава в Южния Атлантик и Югозападния Индийски океан. Според изследователите, водовъртежите са често срещани в тази област, което се дължи на движещото се на юг течение Агуляс в Индийския океан.
Учените отбелязват, че наблюдавайки през последните няколко месеца движението на тези океански дупки, те забелязали, че теченията не им оказват никакво влияние. По този начин океанските черни дупки могат да преместват вода с различна температура и соленост в други райони на океана, което потенциално влияе на регионалния климат.
Учените са открили, че вихрите преместват водата в посока северозапад с 30% по-бързо, отколкото се смяташе досега. Освен това, те са установили, че основата на фунията е разположена най-малко на 2 000 метра дълбочина.
