Поп музиката. Това са купони и тренировки в залата – оптимистични мелодии, романтични срещи и мигове за болезнени размишления – леко мрачните балади. Изборът в полза на определена музика отразява нашето вътрешно състояние. Като такъв анализът на популярната музика през годините може да разкаже историята на емоционалното състояние на цял народ, не е ли така?
Глен Шеленберг и Кристиан фон Шева забърсаха праха от архивите на списание „Билборд“ за половин век (от 1960 г. насам) и старателно разровиха чарта Hot 100. Учените се интересували от такива емоционални сигнали, като темпо (бавно и бързо) и лад (мажор и минор).
Мажорните песни – те са топли, искрящи:
Mинорните са тъмни, меланхолични:
Така например през 1960 г. 85% от хитовете са в мажор, а сега – само 40%. Популярната музика е престанала да бъде весела и щастлива, цялостната картина е по-сложна. Но това не означава, че преди петдесет години хората не са били тъжни. Тъга има. Но в мажор:
И това не означава, че светът сега е затънал в депресия. Любовта може да се изрази и в минор:
Освен това Америка харесва по-бавни и по-дълги песни. През 1960 г. средният брой удари в минута е 116, а през 2000 г. – около 100. Тогава средната песен е продължавала три минути, а свежите хитове сега са около четири.
Най-интересното е, че настоящите фаворити са по-често емоционално двусмислени. Например една тъжна песен песен се оказва денс хит:
А мажорната композиция е много бавна (90 удара в минута):
Може би днес феновете на попа стават все по-комплицирани, а вкусовете – по- различни (като хората). Освен това на американския музикален пазар са включили в песните нотки от музикалните традиции на други страни.
Може би хората наистина са се променили. Някои проучвания в миналото са показали, че към печалната музика се насочват слушатели предрзположени към емпатия, съпричастност, откритост към новото и интровертност.
Може би работата е в това, че веселите мелодии се свързват с детството (Jonas Brothers, например), а изпълнителите и публиката от тийнейджъри, им се иска показна зряла възраст (и в същото време – гръмко). Между другото Нейтън Девал от Университета на Кентъки (САЩ) и неговите колеги чрез лингвистичен анализ на текстове на песни, написани между 1980 и 2007 г., стигат до заключението, че текстовете са станали по- егоцентрични и антисоциални.
Възможно е по този начин в популярната култура да са се отразили проблемите на нашето време. Тери Петиджон и колегите му предполагат, че изпълненията в поп музиката стават все по-дълги и по-бавни в годините на икономически и социални катаклизми. Може би най-кошмарната южнокорейска композиция Gangnam Style също е толкова популярна, защото хората искат щипка безсмислено забавление?
Такива хипотези могат да се измислят до безкрайност.
Scientific American
