Съществувал ли е светът преди да се родя? Странен въпрос, да речем за по-голямата част от читателите, разбира се, защото преди да се родя, в него са били родителите ми. Иначе как съм се родил и къде е моят живот, ако не и в обективната реалност, която ме заобикаля всеки момент?
По дефиниция за обективна се счита реалност, която съществува независимо от нас, върху която ние нямаме контрол или влияние или то е ограничено. Въпреки това, през последния век увереността в това, че реалността може да бъде разделена на две категории, силно се фрагментира и „вината“ за това носят изследванията на учени в областта на квантовата физика. Когато беше експериментално доказано, че всички частици на Вселената имат помежду су някаква невидима свръхсветлинна връзка (експериментът на Айнщайн-Подолски-Розен), това е само половината беда. Допълнителен удар върху обективността на околната среда нанесе фактът, който утвърждава влияние на човешкото съзнание на резултатите от експерименти с елементарни частици.
От тези и много други открития е роден един нов подход към обективността на съществуването на вселената. По-специално, не се отрича, че непрекъснатите промени във Вселената по някакъв начин са свързани с постоянната еволюция на човешкото съзнание, или с други думи, цялата обективна реалност зависи от субективното ни възприятие.
Докато науката прави първите си стъпки към един революционно нов подход по въпроса за възникването на Вселената, законите на нейното развитие и наличието на вселенско съзнание, нека се обърнем към Книгата на Зоар, която отговоря на тези въпроси в категорична форма.
Нищо не съществува извън нас, казва тя, цялата реалност е възприятието на нашите сетивни органи за усещане на едно единствено състояние, което се нарича „света на безкрайността.“
С развитието на нашето съзнание, светът на безкрайността се открива в нашите усещания в различни форми, които се възприемат от нас като промени в заобикалящата ни реалност. Независимо от това, за какви аспекти говорим – неживата природа, растенията, животните, човека.
Ние се раждаме, развиваме се, остаряваме и умираме – всичко това е субективно възприятие на реалността, а какво се случва с нас в действителност, ще стане ясно след като се разкрие света на безкрайностите. Нали прехода от живота към смъртта и обратно не засяга нашите сетивни органи, всичко зависи от способността ни да разбереме произтичащите промени.
Според осъзнаване на връзката ни с всички частици на Вселената и с човечеството започва да расте в нас желание да се научим как да променим възприятието си за реалността. Така първоначално е била замислена безкрайността на света около нас.
За да започнем да възприемаме реалността като вечно съществуване отвъд времето и пространството, всеки един от нас ще трябва да премине процес на коригиране. В първия етап (и това вече се случва), ние започваме да осъзнаваме, че разширяването на обхвата на възприемане на действителността зависи от това, че скритите желания на човека са насочени или само към самия него или чувства себе си като част от цялото човечество.
Нежеланието да се слеем с обкръжението ни и нашият неограничен егоизъм ще започнат да ни въздействат като проява на злото, поради което ние възприемаме реалността като пълна със страдание..
