Конституционният съд на Молдова призна за държавен език на страната румънския език, а текстът на Декларацията за независимост на Република Молдова, в която за държавен език е определен румънския, има предимство пред Конституцията на Република Молдова, в която е посочен молдовския. Именно този факт е основание за решението на съда.
„Декларацията за независимост е неразделна част от Конституцията. В случай на несъответствия – Декларацията има предимство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване“ – е заявил председателят на съда Александру Тънасе.
„Езиковият въпрос“ се превръща в принципен в началото на 1990 -тте , когато Молдова обявява своята независимост. Жителите на Приднестровието, повечето от които са рускоговорящи, не са съгласни с това, че единствен държавен език е станал именно молдовския.
Новото молдовско правителство не крие прорумънските си симпатиите: една от първите заповеди на премиера Филат бе премахването на визовия режим на границата между двете страни. В допълнение новият министър-председател обяви за един от приоритетите на своята външна политика интеграция в Европейското икономическо пространство.
Молдова също така възнамерява да поиска изтеглянето на руските миротворци от Приднестровието и замяната им с международна мисия.
* Според официалната статистика от 2004 година, в Молдова (вкл. Приднестровска молдовска република) живеят 3 938 679 души, от тях най – голям дял са молдованите 2 742 231 (69.62 %), следват украинци 442 475 (11.23 %), руснаци 369 896 (9.39 %), гагаузи 151 596 (3.85 %), българи 79 520 (2.02 %), румънци 73 529 (1.87 %), цигани 12 778 (0.32 %), евреи 4 867 (0.12 %), поляци 4 174 (0.11 %), и др.