В мафиотските държави като България, Гвинея-Бисау, Черна гора, Мианмар (Бирма), Украйна и Венецуела, националният интерес днес е неразривно преплетен с интересите на организираната престъпност.
Световната икономическа криза е най-доброто време за международните престъпници. Използвайки срива на икономиката, разполагащи със солидни парични резерви, престъпните организации имат възможност да си купят много изгодно намиращите се в свито финансово състояние потенциално печеливши компании.
Повсеместното затягане на фискалната политика принуждава държавата да продължава свиването на бюджетите на правоприлагащите органи и на съдебната система. Милиони хора губят работата си и затова е много по-лесно да бъдат убедени да нарушат закона.
Огромен брой безработните специалисти в областта на финансите, счетоводството, информационните технологии, право и логистика значително увеличи предлагането на пазара на труда на таланти от световна класа за престъпните картели. В същото време филантропите в света свиват благотворителните програми, което води до финансов дефицит в изкуството, образованието, здравеопазването и други области.
Но криминалните елементи с удоволствие запълват този вакуум – в замяна на достъп до политиката, социалната легитимност и обществената подкрепа. Техните дейности обикновено се характеризират със завидна доходност и постоянна наличност на средства, което показва висока степен на ликвидност на активите им – солидна предимство по време на глобалната кредитна криза.
Но съюзяването на заклети врагове и рязко намаляване на ресурсите – не са единствените проблеми пред полицейските управления, прокурорите и съдиите. През последните години реална форма придобива нова заплаха – мафиотската държава. Престъпниците по цялото земно кълбо се внедряват в правителствата в безпрецедентен мащаб.
Налице е обратния процес: вместо да ликвидират мощните банди, някои правителства предпочитат да вземат под контрол незаконната им дейност.
Правителствените служители на мафиотските държави активно са заети да обогатяват себе си, своите семейства и приятели чрез използването на паричния поток, физически ресурси, политическо влияние и глобални връзки с престъпните синдикати, за да укрепват и разширяват собствената си власт.
Всъщност лидерски позиции в някои от най-печелившите незаконни дейности в света са пълни не само с професионални престъпници – тях ги заемат и висши държавни чиновници, законодатели, ръководители на разузнавателните служби, ръководителите на полицейските служби, офицери от армията и в крайни случаи, дори и държавните глави и членовете на техните семейства.
Сегашното сливане на правителствата с престъпността рязко контрастира с по-ограничените условия на тяхното сътрудничество в миналото. Правителствата и силите за сигурност, включително в демократичните държави, все по-често привличат криминални елементи към контрабандата на оръжия за бунтовници от други страни и дори към физическо елиминиране на враговете в чужбина.
Като най-известен пример за безотговорност, може да се нарече опита за привличане на американската мафия в операцията за отстраняване на Фидел Кастро през 1960 г.
Но за разлика от една нормална страна, мафиотската държава не разчита само от време на време на помощ от страна на престъпни групи в постигането на специфични цели на външната политика. Висши чиновници от мафиотските държави са представителни играчи (ако не и лидери) на престъпни дейности, а защитата и насърчаване на интересите на този бизнес за тях е официален приоритет.
В мафиотски държави – такива като България, Гвинея-Бисау, Черна гора, Мианмар (Бирма), Украйна и Венецуела, националният интерес днес е неразривно преплетен с интересите на организираната престъпност.
* Мойзес НАИМ – старши научен сътрудник на Фондация Карнеги за международен мир и автор на книгата „Беззаконието: как контрабандисти, търговци на роби и роботърговци доминират в световната икономика“.
Следва.
Foreign Affairs