Ноември потвърди мнението на онези, които вярват в зловещите намерения и самодоволство на Кремъл, както и в способността му да предизвиква тъмните сили, пише колумнистът на Таймс Роджър Бойс. Путин разгърна гонения срещу опозицията, посегна и на личната свобода, има дори подозрения, че Русия е бил замесена в мистериозни смъртни случаи в Англия – всичко това накара критиците да сравняват методите му със Сталин.
Бойс възразява: Зад текущите събития стои не сила – в тяха са скрити слабост и объркване, ускоряващо се разпадане на системата за контрол, както при Брежнев.
Според автора, Путин повтаря целия път Брежнев. Двамата замениха екстравагантни лидери, „засилиха позициите си, избутвайки конкурентите си, ласкаейки генералитe и станаха популярни сред населението, заради икономическия растеж“. В периода на Брежнев всичко тръгна към разпад през 1973 г.: „икономиката отслабва, Брежнев е болен, позволява на КГБ да управлява страната, потиска несъгласните, не е в състояние да ограничи вътрешните борби в Кремъл“.
Путин също се спуска надолу. Бюрокрацията задушава икономическия растеж, условия за който, по негово мнение, са създадени от либералите през 1990-те. В резултат на това Путин е уязвим, както никога преди, и е принуден да гледа отстрани полемиката около дивидентите на „Роснефт“, увеличаване на бюджетните разходи и др.
Несъответствията между проблемите на страната и половинчатите мерки, на които се решава Кремъл, станаха ясни не само на опозицията, но и на провинциалната средна класа. „Руснаците започват да възприемат Путин като проблем. Такъв е подсъзнателният сигнал, излъчван от нелепата завеса с мистерията около неговото заболяване – предполагаемата контузия в гърба“ – се казва в статията.
Но най-тревожното е произволното използване на съдебната и корекционната системи срещу дисидентите, неясните нови репресивни закони, казва авторът. Той припомня факта за делото Шарански през 1977 г.: активистът за правата на човека е осъден за измяна, за да се сплашат всички борци за свободна емиграция на евреите.
Днес чуваме същите разговори – „предатели“, „шпиони“ и „провокатори“. Така говори президентът, който при Брежнев служи в КГБ, отбелязва авторът.
„Ние сме на една и съща възраст с Путин, и ние, всеки по свой начин, сме пленници на Брежнев. Путин – защото повече от всичко се страхува от промяна. Аз – защото все по-малко вярвам, че Русия ще намери формата на управление, която ще и позволи да се открие към света“ – заключава Бойс.