Командващият силите на НАТО в Европа адмирал Джеймс Ставридис в изказване пред Конгреса е заявил, че алиансът е готов да се намеси в гражданска война в Сирия и да проведе операция подобна на тази в Либия, съобщават от министерството на отбраната на САЩ.
„На тази варварска война краят и не се вижда. Aлиансът по принцип е готов да повтори същата процедура, която приложи преди това в Либия „, – е заявил адмиралът добавяйки, че плановете за операцията вече са изготвени, а войската е готова.
„Моето лично мнение е: интервенцията би била полезна за да се преодолее сегашната безизходица и да се свали [сирийския] режим“, – e казал Ставридис, отговаряйки на въпроси на конгресмени, отбелязва The Stars ans Stripes.
Той също така не е отрекъл, че въздушната отбранителна система „Пейтриът“, разположена в Турция, може да бъде възпиращ фактор за сирийските ВВС, които подлагат на редовни бомбардировки бунтовниците „. Мисля, че когато свалят вашите самолети, желанието да продължите бомбардировките значително намалява. Техническа възможност за изчистване на северната част на Сирия от военни самолети с разположената в Турция система за противоракетна отбрана има“, е потвърдил адмиралът.
При това Ставридис е подчертал, че за да се започне операции в Сирия, НАТО трябва да получи „зелена светлина“ от страна на международните организации – както регионални, така и международни, както и от Съвета за сигурност на ООН. В допълнение, за военна намеса ще се изисква и съгласието на всички 28 страни-членки на НАТО.
По-рано високопоставени американски и натовски военна и политици изключваха военна намеса в сирийските работи. Ситуацията започна да се променя едва в началото на 2013 г., когато бе решено да се предостави директна „нелетална“ помощ на сирийските бунтовници, а по-късно Великобритания и Франция обявявиха намерението си да предоставят на опозицията и оръжия.
САЩ от своя страна заявиха, че няма да попречат на доставката на оръжие и друга помощ, ако тя стига бунтовниците. Промяната на позицията на Запада за намеса в сирийската гражданска война, много свързват с нарастващото влияние на радикални ислямистки групи, които се придържат към антиизраелски и антиамерикански виждания. Тези групи получават под различни форми помощ от арабските страни в Персийския залив, докато по-умерените и светски настроени бунтовници изпитват недостиг във всичко.