1. Да лъже. Включително за малките неща („Кажи, че ме няма!“). И не само защото лъжата е нещо лошо. Ако детето ви свикне с това, че лъжата е нещо всекидневно и ще лъже други хора, рано или късно то ще започне на лъже и вас. И вие няма да сте в състояние да разберате, защото актьорската игра се усъвършенства до съвършенство.
2. Да поздравява непознати. Да взима от тях лакомства, играчки или пари. Може да ви се стори параноично, но не е нормално, когато децата биват въвличани в интимен разговор от напълно непознати хора или да ги черпят с бонбони. Ето защо правилото на Червената шапчица „Не говорете с непознати!“ децата траябва да научат в ранна детска възраст.
3. Да бъде това, което не е. Ако детето ви е, да речем, е срамежливо, примирете се с това. Не го насилвайте да бъде (или да изглежда) общително, ако по своя характер е затворено, или ако детето не страда от своята срамежливост. Същото важи и за по-активни, шумни деца. Да, те са трудни, но нека е така, такава е тяхната природа. И нека детето ви знае, че го обичате такова, каквото е, а не заради собствената си представа за това какво трябва да бъде.