Ако нашият свят е компютърна симулация?

И откъде ви хрумна идеята, че вие сте играчи?

Напоследък все по-често се говори за това, че светът е компютърна симулация. Можете да го чуете: от Илон Мъск до момичето в TikTok. Но поради човешкия егоизъм – мнозина правят грешката да оценяват мястото си в тази игра.

Ето някои свойства на този световен модел.

Нашият свят е изкуствен обект, създаден от превъзхождащи нас сили.
Ние участваме в тази игра като субекти.
Истинската реалност е извън този свят, но може да се окаже и симулация в рамките на симулация.

В полза на този модел можем да кажем, че той обяснява добре много артефакти. Дежа вю, ефектът на Мандела. Постоянни съвпадения, шансът за които  математически е изключително малък.

Внимателният зрител може да забележи периодични актуализации на света. Изглеждат като промени в заобикалящата реалност (или цветовете стават по-наситени, или се добавят отражения).

Има теория, че тези, които са осъзнали себе си, своето място в системата, които са разбрали, са съзнателните играчи. Това с голяма вероятност е фундаментална грешка! Когато казват, че уж са се събудили, осъзнали се, това означава, че са истински играчи.

Няма такова нещо. Истинските играчи са тези, които създават банки, започват войни, поглъщат компании, управляват президенти, пресичат границите без визи или паспорти. И при вида им, вашият мъничък осъзнат Аз, започва да трепери като заек, покрай който е минал вълк.

Не е сигурно дали истинските играчи могат да се нарекат хора, защото не са хора. Те са извънземни и просто играят на нашия сървър – когато е необходимо, придвижват технологиите напред, а когато е необходимо, правят на прах някоя страна и въвеждат локдаун.

Това е много жестока игра и това, което предизвиква ужас у всички нас, в тях предизвиква забавление. Ние сме само декорация в тяхната игра – нашият бизнес е да ходим на работа и да бъдем биомаса, фон. Ние сме само пълнежът на този свят. Играчите първоначално знаят кои са те и кои сме ние. Ние сме само декорации за тях, които те няма да се поколебаят да пропилеят.

Не утешавайте суетата си, като се смятате за играчи, ако не влияете на този свят поне с част от процента. Вие и аз сме декорация. И колкото по- далече стоите от Играчите, толкова повече шанс имате да живеете дълъг и, може би, дори щастлив живот.

И не е ясно как някой може да каже, че е Играч – седейки си в неговия град, без да има влияние върху нищо. За кого тогава са луксозните предмети, скъпите апартаменти, борсите, закритите срещи, най-добрите творения на господарите на този свят? Как можеш да играеш, без да предизвикваш суетене, шумолене и да не можеш да направиш поне нещо забележимо?

Вашето съзнание не прави нищо. Вашият мозък е изкуствен интелект, събрал 2 + 2 и разбрал, че е в играта. Но това не е достатъчно. В сравнение с истинските играчи, по отношение на интелигентността, ние сме някъде като робот прахосмукачка. Знаем къде да заредим и какво да премахнем и дори да разберем, че сме роботи, пак няма да се оттеглим от програмата.

И нещо много важно, може би вече сте забелязали, че собственият ви мозък ви следи? Това е най-строгият ни надзорник.

Отделно може да се каже нещо и за тези, които живеят обособено и не пускат непознати в клана си. Ако вземете биографията на случаен такъв индивид (от определена нация – ще се сетите кои са), тогава съдбата му винаги ще бъде невероятна и разнообразна, пълна с приключения, макар и понякога трагична, винаги ще бъде пълна с възходи и падения. Никога няма да видите такъв човек, който да е роден, да е работил във фабрика и да е умрял. Техните професии винаги са креативни. Те не са истинските играчи, но явно са на ниво по-високо от нас, те вече не са декорации, а герои, с които играчите взаимодействат.

Така че, ако видите хора, които казват, че са наясно със себе си, разбрахме, че светът е симулация, а ние сме играчи в него – бягайте от тях. В най-добрия случай това е просто глупост и гордост, а в най-лошия те просто си създават неприятности. Осъзнал  си се – отлично, не крещи за това, седи тихо и се оглеждай наоколо, преструвайки се, че нищо не се е променило.

С уважение, Александър Грим

Последвайте ни в Телеграм

© 2022 30dumi.eu All rights reserved!

Още по темата – във Фейсбук:


© 2022 30dumi.eu All rights reserved!

За симулация на 1 s работа на човешкия мозък са необходими 82 944 процесора

mindМозъкът е най-сложното биологично изчислително устройство (на Земята, бел. ред), което не може да се симулира дори от най-мощните суперкомпютри в света. Все пак, това не означава, че никой не се опитва. Изследователския екип от Япония и Германия е успял да симулира една секунда работа на човешкия мозък,  използвайки изключително бърз компютър.

Този подвиг на изчислителната мощност е станал  възможен благодарение на свободния софтуер за симулации, наречен NEST. Също така, за голям късмет,   съвместният екип от изследователи е имал достъп до четвъртият най-бърз  суперкомпютър в света –  компютъра  К от  Riken Research Institute в Кобе, Япония.

С помощта на платформата NEST, екипът,  воден от Marcus Dizman и Абигейл Морисън е успял да създаде изкуствена невронна мрежа от 1,730 милиарда неврони, свързани в 10. 4 трилиoна синапси. Въпреки, че   е впечатляваща цифра – това е само малка част от невроните, които съставят мозъка на всеки човек. Според учените, човешкият мозък съдържа 80-100  милиарда нервни  клетки – почти колкото са звездите в нашата галактика.

Като се има предвид този факт не е изненадващо, че учените не са могли  да симулират работата на мозъка в реално време. Били са необходими  40 минути и обединените усилия на 82 944 процесора в  компютъра К, за се симулира само една секунда от работата на мозъка. По време на симулацията, тя е заела  1 петабайт системна памет, тъй като всеки синапс се е моделирал отделно.

Разбира се, практическата стойност на такава симулация е минимална поради малкия мащаб. Въпреки това, целта на този проект е била да докаже, че нашата способност да се моделират биологичните системи е достигнала критична точка. Науката вече е в състояние да опише достатъчно сложна система за да симулира човешкия мозък.

Разбира се, това изисква огромно количество изчислителни ресурси, но това се отнася и за всеки проблем от появата на първите компютри. Първоначално  само най-бързите компютри в света са можели да играят  шах или да направят триизмерна графика.

Може би, предвид технологичния напредък, учените ще могат да симулираt работата на човешкия мозък с помощта на клъстерни изчисления.  И може би един ден с тази задача ще може да се справи дори и един домашен компютър.

Може би,  всичко, коeто ни трябва за да се създаде изкуствен интелект – е да се симулира мозък, равен по сложност с нашия. Това повдига въпроса – ако можем да построим такъв мозък, ще има ли той разум? Какво ще стане, ако симулираме мозък, който  е по-сложен, отколкото нашия? Може би не искаме да знаем отговора на този въпрос.