Кой унищожи последните гиганти на Америка?

От дълго време се смяташе, че португалският изследовател Магелан е първият, който съобщава за мистериозните гиганти на Патагония през 1520-те години

Това обаче съвсем не е така.

Арабският пътешественик от 10-ти век, Ибн Фадлан, като правило, прави сухопътни експедиции, но въпреки това се решава на единственото пътуване по вода в живота си. Той прави описание на „едрокраките“   обитатели на непознат континент на другия край на света. Много изследователи смятат, че говори за Патагония.

Общо повече от десет моряци, посетили тези части, разказват за необичайни гиганти. Техният ръст, според различни оценки, варира от 2,5 метра (8,2 фута) до 3,5 (11,2 фута). Антъни Книвет разказва за намерените от него и екипа му трупове, дълги почти 12 фута (малко над 3,5 метра).

Приблизително по същото време друг пътешественик, Уилям Адамс, описва в дневниците си въоръжен конфликт с местните жители. Силата им била толкова голяма, че те хвърляли огромни камъни, които пробивали дървените конструкции на кораба.

Също така Джон Байрон, Томас Кавендиш, Хуан Естер и други съобщават за гигантските жители на Америка.

Едва през 19 век френският натуралист Алсид д’Орбини описва патагонците като красиви и високи. С публикацията си той изключва възможността за съществуването на гиганти в Америка.

Но може ли да се вярва само на една публикация, когато през вековете има доста съобщения за срещи с гигантите на Патагония? Много пътешественици разказват за срещите си с тях.

През 1902 г. в Белгия е публикувана сензационна статия. Индианците от Америка са били докарани в европейския континент като роби. Сред тях ималое образовани хора, което силно изненадва обществеността, а един от представителите на „червенокожите“ бил интервюиран.

Сред многобройните въпроси била повдигната темата за други народи от далечни земи. В отговора си индианецът казва, че преди пристигането на европейците в родните му земи са живели повече от 80 различни националности индианци.

Сред тях има високо културни и образовани, а има и диви, например патагонците. Според него те били много силни воини. Ръстът им бил почти два пъти по-голям от човешки и лесно можели да победят всеки звяр.

С появата на европейците започва ловът на гиганти. Застреляни са като животни. Поради това до средата на 18 век вече почти не са останали гиганти, а териториите са обитавани от съседни племена.

Това е важен момент. Оказва се, че Магелан, Фадлан, Байрон и Кавендиш все още са могли да видят истинските патагонски гиганти, а мосю д’Орбини – вече не. Така се оказва, че всички пътешественици са прави.

Гигантите наистина живеели на територията на Америка, но били унищожени от прогресивните европейци. И за да не се налага да се разкайваме и да бъдем наказани за това, културата на гигантите на Патагония е изтрита от категорията на науката, и е прехвърлена в митологията и фолклора.

Между другото, през 2013 г. са открити костите на 13 индивида, чийто ръст е около 3 метра. Това откритие е трябвало да преобърне съвременните представи за патагонците, но испанските експерти смятат, че са открили костите на гигантопитек.

esoreiter

Последвайте ни в Телеграм

Филмите на ужасите стават реалност: Отровни мравки гиганти нападат САЩ

mravkaГигантски мравки атакуват Америка. Те са отровни и имат  челюсти, които могат да се отварят на 180 градуса. Тези насекоми се разпространи много бързо и  едва забележимо  защото живеят в колонии, в които има  между 100 и 200 мравки.

Сега насекомите се заселват покрай Мексиканския залив.

Това са мравки, които принадлежат към подсемейство Панерин. Те са често срещани в Африка и в Югоизточна Азия. Най-вероятно са били внесени с флорални материали,  с почвата.

Имигрантите се държат агресивно. Американски учени се опасяват, че скоро те ще изместят всички други видове мравки. Те се размножават бързо и активно завземат  нови територии. И са впечатляващи.  Тези насекоми са  около един сантиметър на дължина и  могат да скачат на височина 20 сантиметра. Имат  мощна челюст, която се отваря на 180 градуса. Освен това са и отровни.

Зад Плутон може да се намират две гигантски планети

Проучвайки орбитата на мини-планети и астероиди отвъд орбитата на Плутон, испански учени са стигнали до извода, че на тях им оказват гравитационно влияние невидими гигантски планети, чиято маса надвишава земната 10 пъти.

Само преди няколко месеца астрономите съобщиха за възможността да съществува гигантска „Планета X“ отвъд орбитата на Плутон. Сега испанските изследователи смятат, че има  вероятност да съществуват  две гигантски планети в границите на Слънчевата система.
zemyaЗемята и Луната в сравнение с Плутон и Харон

Потенциалната планета-  джудже 2012 VP113 наскоро разшири разнообразието от големи обекти отвъд орбитата на Плутон. Техните орбити, противно на прогнозите, са изненадващо   изравнени, което показва, че върху тях има гравитационно влияние голяма, невидима от Земята планета.

pluton

Снимки на планети- джуджета   (червена, зелена и синя точки) © Scott Sheppard / Чад Truyillo

Според учените, масата на такава планетата трябва да бъде 10 пъти по-голяма от тази на Земята и орбитата и може да се намира на  250- кратно разстояние на Земята от Слънцето.

Мадридските астрономи Карлос и Раул де ла Фуенте Маркос са открили у тези планети-джуджета друга интересна особеност:  малки групи от тези обекти са с много сходни орбитални траектории.

Тъй като самите те са твърде малки, за да имат такова силно влияние един върху  друг, учените предполагат, че ги  водят големи планети на принципа на орбиталния резонанс.

Например, в орбитален резонанс са Нептун и Плутон – на всеки две завъртания на  Плутон около Слънцето,  Нептун прави три. По същия начин и  една от групите  планети-джуджета и астероидите са в орбитален резонанс с много отдалечена невидима планета.

На свой ред тази  невидима планета също трябва да  бъде в орбитален резонанс с друга, още по-далечна планета. Това заключение  испанските учени са направили, изучавайки твърде удължената орбита на изследваните обекти.