Средновековната чума е модифицирала гените на хората

Учени от Медицинския факултет на университета Anschutz в Колорадо, САЩ, изследваха останките на 36 жертви на бубонна чума от масов гроб от 16-ти век в Германия.

В резултат на това те откриха първите доказателства, че еволюционните адаптивни процеси, причинени от болестта, могат да дадат имунитет на хората, живеещи в този регион.

„Открихме, че маркерите на вродения имунитет са по-чести при жителите на съвременните градове в сравнение с жертвите на чума“, казва старшият автор на изследването д-р Пол Норман, асистент в катедрата по персонализирана медицина. „Това може да показва развитието на маркери в отговор на чумата.“

Изследването, проведено в сътрудничество с Института Макс Планк в Германия, е публикувано в списанието Molecular Biology and Evolution. Учените са събрали ДНК проби от костите на вътрешното ухо на хора в масов гроб в град Елванген в Южна Германия, който е пострадал от огнище на бубонна чума през 16-ти и 17-ти век. След това те взели ДНК проби от 50 настоящи жители на града.

Те сравнили честотните спектри, разпределението на генните варианти в проба, за голям панел от гени, свързани с имунитета. Сред настоящите жители екипът открил доказателства, че патогенът, вероятно Yersinia pestis, който причинява бубонна чума, причинява промени в разпределението на алелите за два вродени рецептора за разпознаване на модели и четири човешки левкоцитни антигенни молекули, които помагат за откриване и атакуване на инфекция.

Откритията предоставят първото доказателство, че еволюционните процеси, причинени от Y. pestis, биха могли да произведат определени гени, свързани с човешкия имунитет в Елванген и вероятно в цяла Европа през поколенията.

 

Последвайте ни в Телеграм

© 2022 30dumi.eu All rights reserved!

Още по темата – във Фейсбук:


© 2022 30dumi.eu All rights reserved!

Носим гените на траки и прабългари и не сме славяни

Едно научно изследване на генетичния код на българите е на път да заличи дълбоко вкореняваната у нас вяра за тюркско-алтайския ни произход. Неотдавна български и италиански учени се заеха да установят какво се крие в гените на съвременните българи и стигнаха до смайващи резултати.

Но и до един риторичен въпрос – дали точната наука генетика със своите необременени от емоциите данни ще успее да пребори идеологическите наслоения в историята.

За да съставят генетичната карта, според която сме наследници на траките и прабългарите, учените се връщат пет хилядолетия назад. Най-напред те вземат кости и зъби, намерени в тракийските некрополи. От нашето летоброене (VIII-X в.) пък датира генетичният материал от прабългарите. И след като сравняват пробите от миналото с тези на 900 съвременни българи, полученият резултат лаконично гласи: европейска популация, най-близка до унгарци, хървати и италианци.

В мащабното проследяване на произхода на българите участват Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София, Институтът по микробиология, Институтът по антропология, Националният археологически институт с музей при БАН и Флорентинският университет „Ренци”, чиято лаборатория изследва генетичния материал.

Снимка

Ако погледнем генетичната карта, ще видим, че траките са по-отдалечени от съвременните българи и от прабългарите, докато прабългарите и съвременните българи са много по-близо разположени – казва Десислава Нешева, генетик-специалист в Катедрата по медицинска генетика на МУ.

Това се обяснява с голямата времева разлика при изследваните проби – траките са обитавали хилядолетието пр. Хр. и в новата ера данните за тях стават все по-оскъдни. Но все пак се вижда, че те са близки до съвременните българи и до прабългарите, а интересното е, че от гърците са по-отдалечени.

Установихме, че нямаме генетична връзка с тюркските и с алтайските популации. Нямаме генетична връзка и със съвременните турци, макар да се е смятало, че заради турското робство е имало смесване на генетичния материал.

Дори прабългарите нямат генетична връзка с турците, както и с тюркско-алтайските популации. За съжаление, не успяхме да изследваме древни славяни, защото нямахме достъп до техен генетичен материал (прилагали са трупоизгаряне). Сравнявайки обаче съвременните славяни в световен мащаб, се вижда, че не сме близки с тях.

Теорията, че основно сме славяни, плод на политическа конюнктура ли е или резултат от липсата на научни инструменти?

Може би и в двете насоки има някаква истина – предполага Десислава Нешева. – Знаете, че историята се пренаписва в зависимост от интересите. От друга страна, генетиката в последните десетилетия много напредна – ние използвахме най-добрата методология и тя даде прекрасни резултати. Така че може да се обсъжда, че по някакъв начин историята е била манипулирана и изопачена, докато генетиката е точна наука и дава точна информация.

И тъй като вече е доказано, че носим у себе си нещо и от траките, добре е да знаем кои са били те – древна цивилизация, оставила богато културно-историческо наследство на Балканите. А виждаме, че и генетичното им наследство оказва влияние във формирането на съвременните българи, добавя Десислава Нешева.

Очаква се резултатите от генетичното изследване да бъдат публикувани в авторитетно научно списание. А сега учените си мечтаят да намерят пари, за да се върнат този път в осмото хилядолетие пр. Хр. и да проучат още по-древните народи, населявали нашите земи.

Автор: Диана Цанкова, Българско национално радио

Склонността към рисково поведение е вписана в гените на човека

riskКакто  смятат учените от Националния университет на Сингапур, отбелязва Today Online, стратегията, която човек избира в хазартни игри, е свързана с гените, които регулират допамина в мозъка. Допаминът е  невротрансмитер, отговорен за работата  за  награди и системата за търсене на удоволствия. Така че зад недалновидните действия на политиците може да са „виновни“ и някои гени.

Учените провели експеримент с 217 студенти, които били помолени да се конкурират. Един студент  трябвало да направи залог с компютър срещу анонимен противник. Известно е, че когато хората се конкурират един с друг, се „включват“ два процеса на обучение. Първият предполага обучение, базирано на последиците от собствените действия (обучение с подкрепа). Вторият е свързан с изграждането на „модели“ за други играчи. Това позволява да се очакват техните действия, да се реагира на  тях, да се изгражда стратегия.

Анализ на 12 гени, които регулират допамина, разкрива  специфични мутации в някои от тях. Разликите във  втория процес на обучение са свързани с промени в три гена. Всички те са отговорни за работата на допамина в медиалния префронтален кортекс. А  разликите в обучението с подкрепа (показват колко бързо хората забравят за минали преживявания и колко бързо  променият стратегията си)  били свързани с отклонения в два гена. Тези гени са отговорни за допамина в стриатума на мозъка. Като цяло може да се каже, че човешкото поведение в голяма степен зависи от работата на описаната система.

Гените определят дали лекарството ще помогне в конкретния случай

hapchetaМедикаментите имат различни ефекти върху хората. Причината е в гените. Учените решили да разберат как генетичните варианти повлияват на реакцията на организма към болести и лекарства за сметка на метаболитните пътища , пише The Times of India.

Като резултат генетиците свързали 145 области в генома  повече от 400 молекули, конюгирани с метаболизма в кръвта.

Атласът на генетичните връзки с метаболизма предоставя много нови възможности за разбиране на молекулярните пътища, стоящи зад сложни и често срещани заболявания. Метаболитните молекули, известни като метаболити, включват огромен брой молекули , включително витамини, липиди, въглехидрати и нуклеотиди.

Те съставляват, или са продукти на всички биологични пътища. Ако се анализира връзката на отделните области на генома и нивото на метаболитите,  могат да се идентифицират гени, подходящи за съответното лекарство или като мишена за диагностични тестове за голям брой метаболитни нарушения .

Освен описаният по-горе подход, набира все повече и повече популярност и  това, че лечението трябва да се диференцира в зависимост от пола на пациента . Например, това се отнася за лечение на хронична болка .

При жените механизмът на появата на болка е по-сложен, а самата болка много по-трудно се лекува. Така че, има нужда от полов подход при разработването на лекарства, казва д-р Mark Hutchinson от университета в Аделаида.

Добротата живее в гените

s02112950В живота, макар и рядко, се срещат хора, напълно  неспособни да правят лоши неща. Това не е само въпрос на възпитание,  но и на гени. Това се доказва и от последните наблюдения на американски учени.

Сравнявайки хора с различни гени , изследователи от слънчева Калифорния разкриха възможността за частично прехвърляне на склонността към  добро от родители на деца. За добротата са отговорни хормоните окситоцин и вазопресин . Зависимостта на човешката природа от нивото на тези хормони е установена отдавна.

При ново изследване учените са открили, че комбинация от посочените по -горе гени и светоусещането,  заедно влияят на такива човешки качества като щедрост и доброта.

Хората , които виждат опасности навсякъде, рядко помагат на другите , но ако те имат специфична комбинация от гени, свързани с добър характер , животът им е различен Това  съобщават учени от Университета на Калифорния.

Специалната комбинация от гени позволява на човек да потисне вътрешното усещане за  опасност и да помага на хората , независимо от личните страхове и опасения.