Два пътя водят до безплодните земи на бедността

Има две програми за бедност, два пътя на съдбата, които могат да бъдат инсталирани от родителите

И двете водят до безплодни земи, пустош и бедност.

Първият е страхът. Да си богат, да живееш в изобилие е опасно! Други ще искат да ти отнемат имуществото и да ви унищожат.

Имахме богат дядо. Той имаше две крави и кон. Всичко му беше отнето, а самият той беше убит.

А богатството е отговорност. Необходимо е да се напрягате по време на работа, необходимо е да пазите имуществото, без да затваряте очите си. Това е тежко бреме. Трябва да платите много за голям апартамент. Да се грижите за колата и също да плащате за бензин, за паркинг, данъци… Богатството е вечно харчене и тревога. Това е опасен бизнес – богатство!

Страхът може да бъде победен. Може да се разбере и осъзнае. Можете да се справите. Страхът е лошо чувство, искате да се отървете от него. А човек може да постигне финансов успех, ако разбере страха си и се отърве от него. Придобийте увереност и смелост.

А има някои неща, с които не можете да се справите. Това е гордостта от бедността. Арогантността на бедността. Тя е здраво вкоренена!

Тези играчки са скъпи. Богатите крадци купуват на техните крадци! А ние сме бедни! Честни сме, затова сме бедни!

„Ние сме бедни, така трябва! Давайте! Трябва да се грижат за нас. Бедните да получават всичко безплатно и без опашка, защото са бедни!

„Ние сме бедни!”, казва арогантно възрастният. Внушавайки моралното си превъзходство.

Той вдъхновява детето, че бедността е заслуга и отличие. Знак на честност. И се вдъхновява от идеята, че бедните трябва да дават всичко и да помагат на другите. Задължително.

И  не учи детето да постига, да се стреми към най-доброто, да печели… Срамно нещо е да се стреми към пари. Това е за крадци и търговци. А ние не сме такива. Усилията за постигане на просперитет – това е срамно!

Тази арогантност на бедността може често да се наблюдава. Омраза и презрение към богатите плюс възхвалата на бедността. Всички богати са долни хора. А бедните всички са добри. Специални. Те са бедни поради честност и висши морални качества.

Въпреки че това не винаги е така. И няма с какво да се похвалят. Това е като да се хвалиш с болест; но и това се случва!

Понякога трябва да поживееш в бедност. И да се задоволяваш с малко. Но на децата трябва да се давате криле на мечтите, крилете на образованието, крилете на вярата в успеха и просперитета. За да положат усилия да се измъкнат от бедността. Както се полага усилия за оздравяване. Болестта е лоша. Здравето е добро. Бедността е лоша. Но можете да се отървете от нея, ако опитате. Ако все още имате резерви от възраст, сила и мотивация.

Но докато човек се гордее с бедността си, наслаждава се на недостига на средства и оскъдица – той поема по пътя на бедността. И той води децата си по него, все по-далеч и по-далеч от просперитета и радостите на живота …

Анна Кирянова

Последвайте ни в Телеграм

© 2022 30dumi.eu All rights reserved!

Още по темата – във Фейсбук:


© 2022 30dumi.eu All rights reserved!

Лицето на капитала: 82% от всички световни богатства са притежание на 1% от жителите на Земята!

full

За една година състоянието на този 1% от световното население се е увеличило – сега тези богаташи притежават 82% от цялото световно богатство.

В същото време състоянието на най-бедните 3.7 милиарда човека в света въобще не се е променило. Това се  казва в  доклада на организацията Oxfam, която помага на хората, които са под прага на бедността и са пострадали от неравенството между половете.

Общото състояние на най-богатите хора в света от 2010 г. насам е нараснало с 13%. То се увеличава шест пъти по-бързо от заплатите на обикновените работници и служители.

„За директора на една от петте най-големи световни модни марки са необходими само четири дни, за да спечели парите, които  работник в шивашка фабрика в Бангладеш ще спечели за  целия си живот“, – се казва в проучването на Oxfam.

Изпълнителният директор на организацията Уини Бияма счита, че ръстът на състоянието на милиардерите  демонстрира не развитието на световната икономика, а провала на съществуващата система.

„Хората, които шият дрехи, правят телефони и произвеждат храна, се експлоатират за да осигуряват стабилни доставки на евтини стоки и да увеличават печалбите на корпорациите и милиардерите“, посочва Бияма.

Oxfam отбелязва, че жените в световен мащат печелят стабилно по-малко от мъжете. Те обикновено работят на нископлатени позиции и на опасни места. Организацията посочва, че работниците се експлоатират във всички страни по света – както в Бангладеш, така и в САЩ.

Според Oxfam най-богатите хора в света притежават около 426 милиарда долара. Същото състояние общо имат 3,6 милиарда от най-бедните хора в света. Всеки от тях има около $ 118.

 

Последвайте ни в Телеграм

По темата:

Германия : 10 на сто от семействата притежават повече от половината капитали

Световното богатство все по-жестоко се контролира от богаташите

Световното богатство все по-жестоко се контролира от богаташите

 Проучване: почти половината от световното богатство се  контролира  от една малка група от хора,…

Девет години по-късно: ГЕРБ започва да се бори с обезлюдяването и бедността в България

Държавна подкрепа за раждаемостта и решаване на демографската криза чрез въвеждане на така наречения тридетен модел и заплати за бабите, които си гледат внуците, предлага ГЕРБ.

Това обяви във Велико Търново партийният лидер Бойко Борисов, който се включи във форум, посветен на образованието и икономическия растеж.

Тридетният модел означава да подкрепя държавата първото, второто, третото. След това намалява подкрепата. По минимална работна заплата по европейски фондове можем да плащаме на всяка баба и дядо, които си гледат внучето.

Бойко Борисов посочи, че парите, обещани от ГЕРБ за двойното увеличение на учителските заплати, ще дойдат от пресечената контрабанда. Той заяви още, че в момента по българските граници има нулев миграционен натиск.

БНР

Eurostat: България – все по-недостижим лидер по бедност в цяла Европа

Почти всеки четвърти жител на Европейския съюз е  застрашен от бедност или ситуация, в която поради  липса на средства не може да участва пълноценно в обществения живот.

Това се посочва в понеделник, 17, октомври в съобщение  на Европейската статистическа служба – Eurostat, посветено на Международния ден за борба с бедността.
През 2015 г. на прага на бедността са били 23.7% от жителите на страните от общността или 119 милиона души в ЕС. През 2012 г. те са били  25 на сто, и оттогава   намаляват всяка година.

В Германия бедността заплашва около 20 процента от населението.

Най-висок показател за бедност  в Европейския съюз има   България – цели 41 на сто,

Следват Румъния – 37 процента и Гърция 35.7 %. Най-малко са бедните  в Чешката република – едва 14%.

Какво в ЕС се смята за бедност?

Статистика изчислява този показател въз основа на три критерия: „бедност, причинена от ниски доходи“, „липса на материални блага“ и „ниска интензивност на труда.“

Рискът от бедност поради ниски доходи в ЕС се определя във  всяка държава от  общността поотделно. При това за беден се счита този, чийто доход е по-малко от 60 на сто от средния за страната.

Така например в  Германия през изминалата година за  линия на бедност се е считал годишен доход от 12 401 на един човек.

Липсата на материални блага се определя по девет критерия, от които трябва да бъдат изпълнени най-малко четири.

Сред тях, например,  е невъзможност за навременно заплащане на наема  или на телефонната сметка, липса на пари за пълноценно отопление, липсата на цветен телевизор в домакинството.

КНСБ: Бедността в България е потресаваща

40% от домакинствата в България разполагат с едва 25% от необходимите средства за нормален живот.
Общо 77,6% от българските домакинства са под необходимата граница, показват данни, представени от президента  на КНСБ Пламен Димитров и изследователя  Виолета Иванова.
В България месечната издръжка на човек е 557,55 лева. Тази сума обхваща задължителните разходи – за комунални услуги, за здраве, за образование, за храна, съобразена с нормите за стандартно физическо развитие.
Доходът на четиричленно семейство съответно трябва да е 2230 лева. Под границата са общо 5,7 млн. българи, сочат данните.
Това са хора основно от Видин, Благоевград, Кюстендил, Хасково, Силистра, тъй като размерът на средната работна заплата там е около 600 лева, каза Виолета Иванова от Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ) на КНСБ, информира bTV. Границата на абсолютна бедност е достигнала до 296,50 лв. на човек.
Близо 30 на сто от домакинствата са с общ доход на човек под издръжката за бедните домакинства (до 296,50 лв.), или около 2,2 млн. души.
Средната работна заплата през 2015 година е 894 лв., което означава номинален ръст от 8,8 на сто и реално покачване с 8,9 на сто, каза Виолета Иванова. В обществения сектор има увеличение с 4,8% и реално с 4,9 на сто, като е достигнато равнище от 930 лева. За частния сектор средната заплата е 880 лева.

Прочети още : https://www.actualno.com/society/bednostta-v-bylgarija-e-poveche-ot-potresavashta-pokazvat-danni-na-knsb-news_539681.html

DW: България отново е шампион. По бедност.

България отново е начело по бедност в ЕС. Нещо повече дори: страната се оказва една от малкото европейски държави, където по този показател се регистрира влошаване. На какво се дължи това пропадане?

Наскоро Евростат отчете, че през 2015 година България се е изравнила по бедност с най-слабо развитите държави в света и отново оглавява списъка на най-бедните европейски страни. Което накара някои местни медии да отбележат, че България пак е станала „шампион“ в тази дисциплина. Дори повече: България се оказва една от малкото страни-членки на ЕС, където ситуацията с недоимъка е отбелязала влошаване – през 2014 година хората в тежко материално положение са били малко над 33 на сто от населението, докато през 2015-а броят им вече надхвърля 34 на сто. Да припомним: според европейската статистическа служба, хора в „тежко материално положение“ са онези, които не са в състояние да си платят сметките, да се отопляват редовно, да консумират месо или риба поне през ден, да излизат в отпуск най-малко за седмица годишно, да ползват автомобил, телевизор и телефон.

Ножицата се разтваря все по-широко

Според Любен Томев, директор на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ, най-тревожно в данните на Евростат е повишаването на двата индикатора за разслоение на обществото. Коефициентът за диференциация от 37 на сто е най-високият в ЕС и вече отбелязва равнище, което маркира ръба на социалния срив. Вторият показател, т.нар. „ножица“ между доходите на богатите и бедните българи, сочи, че бедните 20 на сто български граждани имат над 7 пъти по-ниски доходи в сравнение с богатите 20 процента от населението. „Най-притеснителното е, че социалната кохезия, поставена като цел на стратегията „Европа 2020“, не само няма да бъде постигната, но и различията се задълбочават все повече. Поради липсата на политическа воля съществуват куп нерешени проблеми“, казва Любен Томев в интервю за Дойче Веле.

Според експерта, т.нар. „разходна конкурентоспособност“, сиреч – ниската цена на труда в България да се афишира като нещо положително за нейната икономика, е всъщност вредна политика и лоша визия за бъдещо развитие. Томев е убеден, че сегашният 10-процентен плосък данък е в полза на богатите прослойки и снижава техния принос към фиска. „Слаби са и системите за социална сигурност – образованието, здравеопазването, социалното осигуряване. Когато не носят сигурност и гаранции за достъп до тях, те на практика водят до т.нар. “вторична бедност“. Тя настъпва, когато гражданинът попадне в капана на техните слабости и дефекти, в резултат от което неминуемо се оказва в ситуация на бедност“, пояснява експертът.

Подпомагане или подаяния?

Тези дни Министерството на енергетиката и Световната банка обявиха намерението си за въвеждане на по-евтина социална тарифа за ток, която да е специално за бедни, възрастни и болни хора. Идеята е енергийното подпомагане да обхване 500 хиляди домакинства или 1 милион и 100 хиляди граждани, които представляват 14 на сто от населението на страната. В същото време Агенцията за социално подпомагане към Министерството на труда и социалната политика обяви конкурс за фирми, които да участват в доставянето на хранителни продукти за най-бедните. Те ще бъдат раздавани на около 290 хиляди лица и семейства, а средствата идват от европейската Оперативна програма за храни и основно материално подпомагане.

„За съжаление системата за социално подпомагане в България е ниско ефективна. Става въпрос за отделни мерки, които не водят до рационално изразходване на средствата и правилно определяне на целите. В България няма дефиниция за понятието „енергийна бедност“, поради което е неясно към кого конкретно ще бъдат насочени енергийните помощи“ , коментира изследователят Любен Томев. Според него основна слабост на социалното подпомагане е обстоятелството, че то използва отделни инструменти, вместо да прилага общ универсализиран подход. „Например доходът да се допълва до размера на официалната линия на бедност, а ползвателите на помощите да бъдат домакинства, а не отделни лица. Защото онова, което се получава сега, е натрупване на помощи по различни канали, в резултат от което системата започва да куца“, посочва Любен Томев. Той се позовава на данни на Евростат, които сочат, че разликата в равнището на бедност преди и след т.нар „социални трансфери“ е едва 3-4 пункта, което показва, че сегашната система на социално подпомагане успява да изкара над линията на бедност незначителен брой хора.

Ако българите обедняват, защо тогава харчат повече?“

Позовавайки се на националната статистика и на изследване на Института за пазарна икономика, известният икономист Красен Станчев попита тези дни в печата следното: „Ако хората обедняват, защо тогава харчат повече, защо имат повече и по-нови автомобили, пътуват с тях толкова, че има задръствания по пътищата, как с по-малко пари пращат децата си на екскурзии и на училище в чужбина, вземат заеми за закупуване на телевизори, умни телефони, нови жилища?“.

„Какво означава „харчат повече“?“, пита на свой ред Любен Томев. Според него през миналата година БВП на България е нараснал най-вече поради износа в ЕС, а не в резултат от вътрешното търсене. „И още нещо – потреблението се разпределя между домакинствата, държавата и нейните институции. То е макроикономически фактор, който съвсем не доказва, че домакинствата и отделните българи, особено от социално слабите и бедни групи на населението, са започнали да потребяват и харчат повече“, отбелязва Томев.

Преди две години германският публицист Норберт Нидийк посочи в своя публикация, че „бедността, мизерията и неравномерното разпределение на богатствата са някои от симптомите на българската болест“.

Днес боледуваща България отново е начело по бедност.

http://www.dw.com