Всеки неизбежно показва истинското си лице, само когато сме зависими от него

Всеки човек неизбежно показва истинското си лице, когато сме зависими от него. И се случва да зависим, да, понякога няма как да е по друг начин. Детето зависи от родителя си, жената с малко дете – от съпруга, подчиненият – от шефа …

И е лесно да се каже – върви и бъди свободен! Отърви се от деспота и тирана! Само че това не винаги е възможно….

Малко е вероятно детето да започне да си търси нови родители, жената в мъничкия град гордо да си тръгне с бебето на ръце, а след това да срещне милионер или да открие собствен фитнес център в близкото село … Да, не е толкова лесно да напуснеш работа, не винаги има алтернатива, а на ръцете са отново децата…

И този, от когото зависят, отлично разбира това. И ви сочи открито, показвайки мизерното положение на жертвата. И се държи със зависимия като с омразно домашно животно, което трябва да му носи чехлите със зъби. Снизходително. А къде да се денете? Никакъв избор! Така бащата възпитава сина си. Или ефрейторът – новобранеца.

И тук е важно да запомните – животът продължава. И зависимостта е свършила. Времето на робството е изтекло.

Бебето е пораснало,  жената тръгва на работа. Детето е пораснало и е напуснало бащината си къща. Подчиненият е получил добра позиция и самият той е станал голям шеф. Службата е свършила, редникът е напуснал казармата.

А този, който е обиждал с действията си зависимите от него, остава в ужасно недоумение. „Защо синът ми не идва при мен? Защо не ме търси?“ А вие бихте ли отишли при този, който ви е унижавал, когато сте били зависими от него?

„Защо жена ми ме остави и отиде при друг?“ – защото спря да те обича. И разбра какъв човек си. Затова тя си тръгна. „Защо моите ученици ме забравиха?“ – защото им е страшно да си спомнят как сте им крещели и сте ги унижавали.

Робите не се връщат обратно, след като са получили свобода. Особено – при жестоки робовладелци. Които всички сега се терзаят от горчивата мисъл: Откъде дойде тази ужасна самота? За какво?

Трябва да се мисли за бъдещето. Винаги – мислете за бъдещето. Отношенията се променят, балансът на силите и възможностите се променят. И не обиждайте онези, които зависят от нас. С шамари и упреци. С изневери и унижения …

econet

Анна Кирянова

© 2019 30dumi.eu All rights reserved!

 

Още по темата – във Фейсбук:


© 2019 30dumi.eu All rights reserved!