Лидерът на австрийската мюсюлманската общност IGGÖ Ибрахим Oлгун заяви, че неговата организация ще оспорва юридически решението на правителството да затвори седем джамии и да експулсира най-малко 40 имами.
В изявлението на Олгун се казва, че затварянето на джамиите е радикално решение, което не може да се основава на догадки.
Според него, национална мюсюлманска организация не е била информиран предварително за прекратяване работата на джамиите, властите не са съобщили причините за това решение.
Oлгун също така каза, че неочакваното изявлени на правителството в последния петък на Рамадана – „е обида за всички мюсюлмани в Австрия„.
По-рано австрийските власти твърдяха, че са сътрудничили с IGGÖ да се идентифицират джамии и имами, които са заподозрени в симпатии към радикали и националисти.
За решението си за затварянето на седем джамии, получаващи финансиране от чужбина, както и депортирането на имамите, заподозрени във връзки с турските националисти, австрийските власти обявиха в петък.
Виена обясни това решение с необходимостта от потушаване на „политическия ислям“ и борбата срещу турския национализъм.
Австрийските власти съобщиха, че изучават биографиите на 60 от 260-те имами, 40 от които са в една мюсюлманска група ATIB, близка до турското правителство.
Администрацията на турския президент Реджеп Ердоган нарече действията на Виена „ислямофобски, расистки и дискриминационни“.
„Мерките, предприети от министър-председателя на Австрия, водят света, аз се страхувам, към войната на кръста и полумесеца“ – цитира Франс прес изявление на Ердоган в събота вечер.
Защо се случи това?
Австрийските власти действат въз основа на закона за забрана на чуждестранното финансиране, който влезе в сила през 2015 г. Той засяга по-специално религиозните организации, които получават пари от чужбина.
През април тази година в медиите се появиха снимки на деца в турска униформа, разиграващи във виенска джамия Дарданелската операция. Това е бил опит на Уинстън Чърчил да завладее Константинпол по време на Първата световна война през 1915 г., което завършва с победа на турците.
Една от затворените джамии е свързана с турската ултранационалистическа организация „Сивите вълци“. Останалите шест принадлежат към арабската религиозна общност: три от тях са във Виена, две в Горна Австрия и една в Каринтия.
Отношения между Австрия и Турция
Една от основните теми на предизборната кампания на новия канцлер на Австрия Себастиян Курц бе исляма и тревогата на австрийците по повод имиграцията и интеграцията на мюсюлманите.
Неговата консервативна Австрийска народна партия формира коалиция с ултрадясната Партия на свободата.
Курц иска да сложи край на преговорите за включването на Турция в Европейския съюз, което предизвика у президента Ердоган изключително негативна реакция.
В допълнение към Австрия, да ограничат имиграцията на мюсюлмани в Европа искат Унгария, Словакия, Чешката република и Полша. Поради тази причина тези страни имат трения с Германия, която през 2015 г. прие около един милион бежанци от преобладаващо мюсюлмански страни.
През май 2017 г. Турция наложи вето на сътрудничеството на НАТО с Австрия. В резултат на това Виена няма да може да си сътрудничи във военната сфера с още 41 страни. Турция е ключов играч в НАТО.
По Би Би Си
© 2018 30dumi.eu All rights reserved!
Още по темата:
Австрийският канцлер Себастиан Курц отказа да се целува с Юнкер (видео)
Себастиан Курц – най-младият шеф на дипломацията в ЕС: бебето министър без университет
2099 г.: Смъртта на Хомо сапиенс