Ако все още не вярвате в любовта прочетете тези 3 вълнуващи истории!

 * Преди няколко години съпругът ми и аз попаднахме в черна дупка: и двамата загубихме работата си, а парите ни стигаха само за сметките и за храна. И за да е мизерията тотална, падна подметката на ботуша от единствения ми чифт. Плачех и се подготвях за това, че през зимата ще ходя с  маратонките.

На следващия ден съпругът ми тихо постави пред мен чифт чисто нови кожени ботуши. Едва след  няколко седмици разбрах, че е продал единственото нещо, което му е останало за спомен от баща му – старинен позлатен швейцарски часовник. Сега с финансите сме много добре, а наскоро успях да намеря този часовник чрез специализирани сайтове. Сега съм го сложила в една кутийка сред бельото  и чакам да дойде  рождения ден на съпруга ми.

* Откакто се помня, баба ми винаги държеше наденица в хладилника. А  когато тя и дядо  отпразнуваха 40 години брак, баба му призна, че мрази тази наденица, но я яде и я купува само защото му харесва. Тогава дядо призна, че тя също я е мразел през целия си живот, но продължила да я яде за да не   обиди баба.

* Преди 5 години се разделих с любимия  човек поради натиска от страна на   родителите,  и от двете страни. След това си направих татуировка на безименния  пръст – символ на това, че никога няма да се омъжа. През това време и двамате не си намерихме нова половинка. Наскоро получих работа в малка фирма, където  директор на отдела се оказа тойа.

Говорихме, но се преструвахме, че сме безразлични един към друг. След около месец преструвки той ме  повика в кабинета си и каза, че татуировките в отдела му са забранени, така че ще трябва да я  скрия. Той предложи да направи това с пръстен. Годежен.

* Откакто се помня, баба ми винаги държеше наденица в хладилника. А  когато тя и дядо  отпразнуваха 40 години брак, баба му призна, че мрази тази наденица, но я яде и я купува само защото това  му харесва. Тогава дядо призна, че тя също я е мразел през целия си живот, но продължила да я яде за да не се обиди баба.

Още по темата: