Когато ние съжаляваме себе си, ние се убиваме, когато съжаляваме някого, ние убиваме него също. Когато ни е жал (съжаляваме) за деца, роднини, колеги, приятели и познати; когато ние от жалост към тях искаме искрено да им помогнем на начин, по който ние разбираме:
Да правим нещо за него, и правим;
Ние му даваме пари (платихме за него, нещастника …);
Ние слушаме неговите оплаквания за тежък живот; за това, че никой не го разбира, не цени, не харесва, не слуша … тогава ние отнемaме правото му на собствен опит, собствена съдба, път на живота. И това го убива точно в неговото собствено време-пространство-движение.
Жалостта за другите е преди всичко прикрито самосъжаление.
Помните ли този цитат:
„Маговете разобличиха самозначимостта и установиха, че това е самосъжаление, маскирано като нещо друго. – Това звучи неправдоподобно, но всъщност е така – каза дон Хуан. – Самосъжалението е истински враг и източник на човешкото страдание …
За магьосниците безжалостността не е жестокост. Безжалостност е обратното на самосъжаление и самозначителност. Безжалостност- това е трезвост“.
Карлос Кастанеда, „Силата на безмълвието.“
Но въпреки всичко на нас ни е мъчно за другия човек. Той е толкова зле, нищо хубаво в живота му не се случва, а и никога няма да му се случи. Вече ми се иска да заплача от неговата безизходица.
Когато започнете да чувствате такава жал към другия, то вие, на първо място раздувате чувството за собствената си значимост, и на второ, лишавате в собствените си очи такъв човек от шансове за успех.
Като го съжалявате, вие не вярвате в човека и в неговия дух.
Колкото и да е зле такъв човек, вашето съжаление няма да му помогне, а дори напротив, съжалявайки го, вие го зачерквате.
Спрете да съжалявате другите! Ако те наистина искат да променят живота си, те все някак си ще се измъкнат!
Да бъдете безжалостни- това е най-доброто нещо, което можете да направите за някой човек. В такъв случай вие поддържате вяра в духа и силата на човека.
Но какво да правим, ако искаме наистина да помогнем на някой човек? В такива случаи ние заменяме жалостта със съ-стра-дание ( „Съ“ заедно, „Стра“ -стремителна светлина, -сияние, „Дан“ даваме). В състраданието ние обучаваме човека, помагаме му за преодоляване на препятствия, за решаване на проблеми, но всичко това той трябва на направи САМОСТОЯТЕЛНО.
В състраданието ние споделяме с него радост (светло възприемане на живота) за двама. Състраданието е начин да му се покаже как се прави въдица за лов на риба, да се научи да я лови, чисти, приготвя. Но не и да свършите тази работа вместо този, към когото е насочено състраданието. Защото съжалението е – вместо него да ловите риба, да я сготвите, да му я пъхнете после в устата. А той не иска и да я яде! И рибата не е вкусна, и времето не е подходящата, и лъжицата, а и още 100 причини да се оплаква от тежкия живот.
Когато съжаляваме себе си – сами убиваме своето пространство-време-движение. Убиваме – ожесточаваме собствената си карма.
