ЕС се готви да създаде „Министерство на истината“

По време на „студената война“ мрачният пророчески роман „1984“ от Джордж Оруел  бе  забранен в Съветския съюз, защото читателите възприемали романа като алегория на своя  репресивен режим.

Разпространението на информация, злепоставяща съветската социална и политическа система бе престъпление. Кремъл прилага широко всички видове наказателни закони, за да затвори устата на дисиденти, активисти за правата на човека, религиозни лидери и различни групи, защитаващи независимостта в съветските републики. Подобни закони се прилагат за разпространението на книгата в Източна Германия, Полша и други страни от Източния блок.

ist Маас твърди, че властите трябва да имат правомощията да издават  присъди и да вкарват в затвора за невярна информация в социалните мрежи.

Либералните демократи са  дълбоко обезпокоени от дезинформацията, която подкопава основите на демократичните общества.

Джон Стюарт Мил твърди, че свободата на изразяване ще допринесе да има „спорове, в които се ражда истината.“ Но  тази представа силно се изкривява, когато лъжи и дезинформация станат неразличими от истината.

Кошмарен сценарий, чието развитие е желателно да се избегне. Въпреки това, използването на законови мерки за борба с дезинформацията може би не е най-добрият начин за решаване на проблема. Не трябва да си спомняме времената на „студената война“, за да  разберем какво се случва, когато правителствата са последна инстанция за истината.

ist1

И докато правителството на САЩ не може в рамките на Първата поправка да  ограничава свободата на пресата, е ясно, че „невярната информация“ според разбирането на Тръмп много се различава от  начина, по който я  разбират неговите противници или медиите.

Забраната за подвеждаща информация може допълнително да подкопае доверието им в очите на обществеността. Дори повече, отколкото укрепването на официалните медии.