На 1 февруари отдаваме почит на жертвите на комунистическия режим в България

Това е  най-бруталният и най-кървавият режим в Източна Европа. Поклон пред паметта на убитите, на измъчваните, на изпращаните в лагери, на изселваните, на тормозените и шантажираните от Държавна сигурност! Слава на всички, дръзнали да му се противопоставят, включително и горяните, за които едва напоследък научаваме все повече и повече.

Горянското движение възниква като спонтанна съпротива срещу съветизацията на България и комунистическия терор и няма единна организация и стратегия. В него се включват – горяни и техни помагачи – около 10 000 души от различни прослойки на българското общество.

Самите горяни са около 2000 души, а разкритите нелегални организации – над 600. Горяните се сражават с комунистическата власт от 1944 до 1955 година. Чети действат из цялата страна, а около 160 горяни се сражават самостоятелно. В началото на 50-те ръководството на компартията създава специален отдел ХII към Държавна сигурност за борба и ликвидиране на горянското движение с поделения към окръжните управления на МВР като залага на създаването на агентурна мрежа.

В периода 1951-1961 от околностите на Атина предава радио „Горянин“, което създава кореспондентска мрежа в България, ръководена чрез шифровани съобщения по време на радиопредаванията. Емигрирали опозиционери се завръщат в България и се включват в четите с надеждата, че тяхната борба ще подпомогне интервенция на Запада за освобождението на Източна Европа.

Малцина от горяните оцеляват, повечето загиват в битките или заловени, са осъждани на смърт или убивани без присъда. Семействата им с десетилетия са преследвани и потискани.
Тази съпротива остава недостатъчно известна, когато нейното изследване и популяризиране би ни освободило от мита, че само България няма своя бунт срещу наложения от Съветския съюз режим.

По материали на Стефан Тафров във ФБ: https://www.facebook.com/tafrov?fref=ufi