„Най-малкото, което може да се каже е, че 2017 г. не се поддава на никакви прогнози. А заради нейната непредсказуемост за заплахите, които крие в себе си, нещата са още по-ужасни. А първата стъпка за да бъдат предотвратени е – просто да се назоват и да се признае тяхната природа.
Какви са те? “ – пита журналистът от швейцарския вестник Le Temps Marie-Hélène Miauton.
Да се спрат безразборните намеси
„Би трябвало да се започне с това- да се спре безразборната намеса в региона на Близкия изток, която не решава и дори и най-малкия от проблемите му, а подклажда нарастваща враждебност. Състоянието на упадък в Ирак и в Либия е ясен пример за това как смъртоносната военна логика зае мястото на дипломатическата игра „- се казва в статията.
„Днес различни страни налагат своите виждания за бъдещето на Башар Асад в Сирия, под предлог, че той е диктатор, което е и контрапродуктивно и противоречиво, тъй като същите тези държави са добри приятели с Реджеп Тайип Ердоган, който не отстъпва на Асад по нищо“ – счита авторът.
Безотговорната имиграционна политика
„Невъзможно е повече да продължава настоящата политика в областта на имиграцията. Тя доказа, което бе напълно предсказуемо, своята безотговорност във всяко едно отношение“ – твърди журналистката.
„Погрешен е стремежът да продължат да се приемат с разтворени обятия икономически имигранти за съживяването на германските заводи, а шест месеца по-късно да се хлопне пред носа им вратата. Неподходящо е да се прилага за всички пристигнали статуса на бежанци, като по този начин се злоупотребява с неприкосновения хуманитарен принцип, предназначен само за тези хора, които са в реална опасност“, – пише Miauton.
Силното раздразнение на местното население
„Не може да се пренебрегва малкият брой сирийци в потока на имигранти в 2016 г. Дали наистина сме толкова слепи за да пренебрегнем факта, че към нашите граници нахлуха най-вече млади мъже, а не семейства с деца и жени, които трябва да бъдат защитени? Не бива да се отрича, че заради неконтролируемостта на потока нахлуват опасни радикални елементи. Не бива до такава степен да бъдат пренебрегвани гневът, силното раздразнение и отчаянието на местното население, и то да бъде потапяно дълбоко в чужди нрави и обичаи, – продължава Miauton.
Бъдещето на Европейския съюз
„Въпросът за бъдещето на Европейския съюз, потънал в терзания, е по-малко драматичен, но крие в себе си немалко заплахи. Какъв ще изборът при уреждане на проблемите с „Брекзита“, или пред лицето на Италия, готова да се откаже от еврото?
Пред лицето на ясния дисбаланс на европейските социални институции, които се стремят да решават общи задачи, без да имат за това нито легитимността, нито общи източници на финансиране?
Пред лицето на Русия, която не се страхуват да наричат враг, независимо от факта, че това води до геостратегически рискове, и е противно на всякаква континентална логика?“ – коментира авторът.
Източник: Le Temps
