САМОУБИЙСТВАТА СА НАЦИОНАЛНО БЕДСТВИЕ. ШЕСТ НА ДЕНОНОЩИЕ. ЦВЕТИ Е В ТОВА ЧИСЛО

Вероятно на всички българи им прави впечатление, че самоубийствата у нас се увеличават. Наблюдаваме вълна от суицидни опити, като при красивата шампионка Цвети, и вълна от осъществени самоубийства.

Всеки ден медиите съобщават за хвърлили се от високи етажи всякакви хора, решили по някаква причина да сложат край на живота си.

Според Националния център за обществено здраве и анализи у нас всеки ден се самоубивали средно по 2 души. Суицидните опити били 3 000 годишно, а успешните опити за самоубийства са между 750 и 800. Статистически погледнато, според НЦОЗА, средно по 7-8 българи всеки ден правят опит да се самоубият, и средно 2-3 от тях успяват. Това представлява 0,12 промила (или 12 души на 100 000) от населението на страната.

Такива са официалните данни, но те се базират само на регистрираните случаи в Регионалните здравни инспекции. Истината е далеч по-мрачна, тъй като системата на тези служби далеч не отчита всички самоубийства. Много от тях по различни причини (семейни, служебни, политически, професионални и др.) не се идентифицират като самоубийства, а като нещастни случаи, инциденти, инфаркти, различни болести, старост и т.н.
В медиите изтекоха и други официални данни: 11 000 самоубийства за 10 години, значи, пак официално, доста повече средно на година, не 800, а 1 100, това число е с 37,5% повече.

По данни на Демографския институт числата в суицидната сфера всъщност са други: около 6 000 души у нас всяка година правят суициден опит, обикновено научаваме за малка част от тях, при тези опити успяват около 1 600 опитали се да се самоубият. Излиза, че самоубийствата са почти два пъти повече от официално обявените.

Тази разлика не бива да ни учудва; в България отдавна има традиция лошите истини да не се казват, „да не тревожим хората”.

Според класическата дефиниция на Емил Дюркем „самоубийство е всеки смъртен случай, който пряко или косвено се явява следствие на положителна или отрицателна постъпка, извършена от пострадалия, ако той е знаел за очакващите го резултати”.

Според тази дефиниция, голяма част от загиналите в катастрофи шофирали шофьори и мотоциклетисти могат да се третират (знам, че това ми становище е спорно) и като самоубийци.

Това увеличава числото на самоубийците с още поне 400 души годишно. Те стават около 2 000, или 28,6 на 100 000, или около 0,3 промила.

Какво излиза: 16 души на денонощие правят опит да отнемат собствения си живот, 5-6 от тях, уви, успяват.

Значи, на всеки 90 минути, на всеки час и половина, един човек у нас прави суициден опит, а на всеки 4 часа един самоубиец постига целта си да прекъсне сам живота си, включително и с автомобилна катастрофа.

Как се самоубиват българите?

Като изключим спорните самоубийци при автокатастрофи по пътищата, повечето от самоубийците (55%) се хвърлят от високо, този начин все повече се използва, самозастрелват се 14%, обесват се 10%, отравят се 9%, ползват нож или друго режещо средство 7%, хвърлят се под движещо транспортно средство 3%, самозапалват се 1%, други начини – 2%.

Как изглеждат нещата в демографски план?

Знаем, че всеки час България намалява средно с по 9 души, на всеки 4 часа населението намалява с 36 души (4 по 9 души на час), като 1 от тях е самоубиец.

Това е истината: на всеки час имаме по 1 суициден опит, а на всеки 4 часа един български гражданин окончателно и безвъзвратно свършва със себе си.

Тези числа фактически ни качват на върха в Европа по относителен брой на самоубийства, заедно с Литва и Унгария.
За последната една година, по данни от медиите, 9 души се самозапалиха, включително и един случай пред Президентството.

В целия останал свят е за една година медиите съобщиха само за един-единствен случай на самозапалване, в Япония. Самозапалването у нас май стана рутинна работа и от Пламен Горанов насам въобще не впечатлява вече никого.

Още нещо, по официални данни средно на година у нас се самоубиват по 50-60 деца. Значи, всяка седмица се самоубива едно българско дете. Ние сме много напред в класацията по детски самоубийства.

Очертават се няколко зловещи тенденции:
1.) Рязко нараства броят на суицидните опити;
2.) Намалява средната възраст на самоубилите се българи;
3.) Нараства съотношението между броя на успешно реализираните самоубийства и броя на опитите за самоубийства, в ЕС съотношението е между 1:8, а у нас то става 1:4, даже 1:3, което говори за категорична суицидна решителност;
4.) Налице е и тенденция за съчетаване на самоубийството с убийство на друг човек (суицид плюс хомицид) и т.н.
От друга страна, вече близо две десетилетия у нас функционират щедро финансирани с милиони левове

Национални програми по суицидопревенция и суицидопрофилактика. Първата беше за периода 2000 – 2006 год. Сега работи Национална програма за 2013 – 2018 год. Нейните цели, меко казано, са твърде обтекаеми и смешни, например, „създаване на вертикални и хоризонтални структури”, „приоретизиране (правописът запазен, няма дума приорет) на предстоящите задачи”, „внедряване на програми за… обкръжение на парасуициданта” и др. Парите успешно се усвояват от държавни институции, от „наши хора”, главно за… виртуално обучение на разни „целеви групи”, като тези групи включват почти цялото население на България – „ученици”, „възрастни”, „жени във фертилна възраст”, „самотни” и др., без да е ясно как ще стане това обучение.

Практически резултати за 16 години работа, естествено, няма никакви, ако съдим по статистическите данни и от тъжните вести по медиите за увеличаващия се брой на самоубийствата, но парите се усвояват както трябва.
Мисля, че причината за вълната от самоубийства е в плачевното състояние на общественото психично здраве, в срутената здравна система и в нравствената деградация на българското общество.

Отдавна е известно, че увеличаването на самоубийствата е признак за морално бедствие и отчаяние на нацията.
В този смисъл не можем да вярваме на никакви чиновници и на никакви треньорки на Цвети. Лъжете!