Всички се гордеем с патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Това безспорно е един от символите на столицата ни. Традиционно всяка година в Деня на славянската писменост и култура там се служи молебен. Не е много популярно гражданите да участват в него, но все пак винаги има богомолци. След това в близост, пред Националната библиотека, се извършват всенародните чествания. Събират се големите хора на града ни, а и въобще в държавата, разменят си любезности. Произнасят се хубави слова за величието и историческата мисия на народа ни.
За съжаление обаче и тази година, както миналата (тук), само няколко часа след всички гръмки чествания това, което видяхме пред храма-символ на столицата ни, бяха абитуриентите, танцуващи кючек под звуците на цигански оркестри и разменящи си бутилки алкохол, крещейки и броящи до 12.
Пред църквата бяха паркирани десетки лъскави черни автомобили, а дори имаше и моторист, правещ номера с мотора си и събиращ възхищението на околните. Атмосферата беше допълнена с пускането на разноцветни димки, придаващи на площада пред храма вид на футболен стадион. Цялата трагична гледка се заснемаше с телефони и фотоапарати от усмихнатите родители, някои също поклащащи се в звучащите ритми. Всички изглеждаха много доволни. Празнуваха.
Явно вече до такава степен сме свикнали с пошлостта и циркаджийството, че оставаме равнодушни, дори когато главни герои в тях са децата ни, а за сцена без да се замислим им даваме храма. Година след година.
Текст и снимки: http://dveri.bg/w9fd8