Преди много векове, в Римската империя свикването на римляните, за да си кажат думата по даден въпрос, се наричало referendum (от глагола referre), което в превод означава „приканвам те да кажеш”. Референдумът днес е инструмент на пряката демокрация, който позволява на избирателите да се произнесат без посредник по даден значим въпрос от обществения живот. Швейцария е пример за това как една страна може да се управлява и с референдуми, ако е богата.
От друга страна, в Уикипедия четем: „Бутафория са специално изготвяните предмети (скулптура, мебел, посуда, украшения, оръжие и др.), употребявани в театрални представления вместо истински вещи. Бутафорията се използва не само в спектаклите, но и като евтино и ефектно празнично оформление”. Точно на бутафория заприлича темата за референдумите в България, за съжаление една от най-бедните страни в ЕС.
Не мога да си обясня защо в продължение на повече от четвърт век след падането на тоталитарния режим на Тодор Живков, българските политици бягат като дявол от тамян, когато стане въпрос за референдуми. През 2004 година Соломон Паси, тогава министър на външните работи, нагло заяви, че българският народ не е „узрял“ за референдуми. Ставаше въпрос да се проведе или не всенародно допитване дали България да влезе в Европейския съюз. По стар тоталитарен навик политици като Паси твърдяха, че има „завиден национален консенсус“ по въпроса, защото социологическите агенции отчитали, видите ли, над 80% подкрепа на народа за членство в ЕС. България влезе в ЕС през 2007 година. Беше една от малкото страни, наред с Кипър, които не проведоха референдум по този важен въпрос.
Днес сме свидетели на другата крайност – хайде на референдумите! В четвъртък миналата седмица, парламентът в София допусна провеждането на референдум, предложен от шоумена Слави Трифонов, който да се проведе наесен заедно с президентските избори. Трифонов е събрал подписите на минимум 400 хиляди българи, каквото е условието за искане на референдум. Народните избраници дори и не обсъдиха шестте въпроса, някои от които биха могли да се интерпретират като противоконституционни, като например депутатите да се избират по мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура.
Сред въпросите е и този дали да се гласува и дистанционно по електронен път. Референдум по същия въпрос се проведе октомври миналата година, по инициатива на президента Росен Плевнелиев. Притеснен съм, още колко пъти трябва да се пита българският народ по един и същи въпрос, заяви държавният глава. Друг е въпросът дали дистанционното електронно гласуване е най-важното за просперитета на българския народ. Шестият въпрос в референдума на шоумена пък е шокиращ:
„Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления в областните дирекции на МВР да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?“. Нямам думи! По тази логика би могло да се организира, например, референдум и за това дали България е държава или само географско понятие.
На хоризонта е още един референдум с пет въпроса, иницииран от бизнесмена Веселин Марешки. Въпрос на дни е да приключи проверката на събраните подписи за провеждането му. От управляващото мнозинство в парламента вече заявиха, че ще бъде допуснато и това всенародно допитване. Така наесен много вероятно е да се проведат в един ден избори за президент и два референдума. Между другото, и в двата референдума се задава един и същи въпрос – дали броят на депутатите в парламента да бъде намален от 240 на 120.
Ситуацията с референдумите е наистина бутафорна. Така е, когато политиците в продължение на толкова години избягваха да приканват българите да си казват думата по определени въпроси. Затова сега шоумени и търговци си играят с пряката демокрация както намерят за добре.
http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100692446/referendumite-v-balgaria-demokracia-ili-butaforia
