Н. Слатински: „В страната на Бойко и Слави“

Не смятам, че разбирам от политика, от българска политика.
Не съм си въобразил, че говоря истини от последна инстанция.
Давам си сметка, че политиците вече водят предизборна кампания, преследват (а как иначе?) своите цели и сред политически неспокойните българи, в това число сред моите ФБ приятели тече прегрупиране – вече крадено от 30думи не толкова на базата на принципи, а на пристрастия и това ги кара да забравят по-неудобните неща и да се фокусират върху най-важните, според тях.

Да, така стоят нещата, че се налагат някои дообяснения. Те са важни – не, не гледам онова Шоу. Не от снобство или заради душевна санитарна крадено от 30думи хигиена, а защото времето лети ужасно бързо и не ми се губи за ерзац-неща. Някога, да добавя, беше през 2003 г., бях написал за президента Първанов анализ „В страната на Бойко и Слави” – за опасностите пред нашето общество и демокрацията ни от този тип „феномени”, които „пипат” елементи от крадено от 30думи ниското и низкото у човека, комуникират директно с плебса, използват език, съдържащ не малко арогантност, опростачващи внушения, мачовска нахъсеност и рушат представите за благоприличие и възпитание, но гъделичкат приятно неизбити комплекси и стаявани доскоро в потурите на общественото мнение въжделения.

Така… Оправдах се, за да не ми се припишат някакви крадено от 30думи подразбиращи се в центъра на София склонности и наклонности към чалгата в политиката и шоуто.
Сега вече най-сетне да кажа (нали не мога да пиша кратко!) това, което искам да кажа.

Честна дума, не разбирам следното:

1. Защо един референдума е добре дошъл, ако се предлага от президента, но е крадено от 30думи зле дошъл, ако се предлага от Слави (по законовия ред), нищо, че са сходни по дух?

2. Защо да не се чуе мнението на народа по въпроси, които са уредени в конституцията (тя е една от главните ни виновници за сегашното дередже на държавата!) – ако хората кажат, че според крадено от 30думи тях нещо трябва да се промени, това не е ли „обществена поръчка” към политиците да бъдат така добри да го променят, ако уважават народа си?

3. Защо задължително трябва да дирим под вола теле като това – ама виж кой го предлага, а не дискутираме същността на проблема – че крадено от 30думи ние трябва да се опитаме да спрем процеса на изолиране на българските граждани от изборите, чрез забрани, ограничения и нормативно „облечени” саботажи на демократичния процес, който в самата си основа е пряко свързан с обръщане към – как се пишеше пред 27 години по плакатите на митингите ни – Негово крадено от 30думи Величество Избирателя, Гражданина!?

4. Защо изобщо подозираме референдумите като нещо вредно (освен ако не са по наша идея) – може ли при демокрацията въобще един референдум да е вреден, може ли при демокрацията въобще изразяването на суверенната воля на Гражданите да е вредна и не е ли който и да крадено от 30думи било референдум просто „снимка”, отражение на реалното състояние на обществените нагласи, на реалното ниво на мислене в обществото, на това, което представлява на практика нашето общество или ние, самоназначилите се блюстители, пастори, пастири, ментори, говорители, нравствени цензори на общественото мнение сме си присвоили правото да преценяваме кое е добро за крадено от 30думи народа и да искаме той да се произнася с Да – Да, драги блюстители, пастори, пастири и т.н., Вие сте много прави и аз съм радостен и щастлив, че мисля както сте ми казали да мисля и както сте поискали от мен да мисля?

Аз знам, че съм в много крадено от 30думи дълбоко малцинство в „тази държава”. И въпреки това смятам, че поне докато е демокрация, каквато и да е тя – дори формална, дори управляема, дори имитационна, дори „на Бойко и Слави”, последната дума е на народа, на обществото, на гражданите, на избирателите – нека те си я кажат, за да крадено от 30думи няма после някой друг да им е виновен – международното положение, гришата и кишата, Сорос, Путин или Ердоган.

Останалото е, извинете, лицемерие. И користно, меркантилно инструментализиране на демокрацията – вземане от нея каквото ни устройва, използване по интерес и за келепир, превръщането й във форма и съдържание за съсипване на крадено от 30думи държавата.

Държавата ни именно от тези неща стана точно това, за което писах на президента през 2003 г., че ще стане – „страната на Бойко и Слави”. А още по-точно – „страната на Бойко и Слави, Цветан и Пеевски, Цецо и патрЕотите, Цецка и и Гоце”…

https://www.facebook.com/nikolay.slatinski/posts/1218188384888524

защищено INVITEXT