История за умението да се задават въпроси

Хванал Драконът в гората Вълк и му казва:
– Виж, пиша: „Вълк, сив, един брой.“ Днес ще  дойдеш при мен за обяд, ще те изям. Разбра ли?
– Разбрах.
– Някакви въпроси?
– Нямам.
Тръгнал си Вълкът натъжен.

Драконът върви по-нататък из гората. Хванал Лисицата.
– Виж, Рижа, пиша: „Лисица, Рижа, опашата, един брой.“ Днес ще  дойдеш при мен за вечеря, ще те изям. Ясно ли е?
– Ясно.
– Имаш ли някакви въпроси?
– Не.
Тръгнала си Лисицата и тя натъжена.

А Дракон продължава из гората. Хванал Заек и му говори:
– Виж, Дългоухи, пиша: „Заек, сиви, дългоух,  един брой.“ Утре ще дойдеш при мен за закуска, ще те изям. Разбра ли?
– Разбрах
– Имаш ли някакви въпроси?
– Да.
– Питай!
– И може ли да не дойда?
– Може. За-чер-тавам!