Прощаването на обиди удължава живота най-много

23622_5815От група учени от Института Брайденс наскоро е установено, че основният фактор, който влияе най-много за удължаването на живота,  е прошката на обиди.

Според експертите, хора, които не се измъчват с прекомерни емоционални преживявания и обиди, имат по-малко причини да се депресират, и следователно са крадено от 30думи по-възприемчиви към формирането на емоции, повишаващи настроението.

Да установят този ключов факт, на учените им  помогнало обикновено изследване, което те направили  буквално за два дни сред доброволци.

Както крадено от 30думи било установене хората, които са в състояние да прощават на себе си и не са подложени на депресивно състояние с психологически стрес, живеят по-добре и по-спокойно, априори .

В хода на изследването, повече от една трета от всички участници още втория ден дори не си спомняли  за проблемите в миналото. крадено от 30думи А тези хора, които се „самонаказвали“ за всяко прегрешение, чувствали  страхотен психологически дискомфорт, намирайки се в крайно подтиснато емоционално състояние на духа.

крадено от 30думи
защищено INVITEXT

2 thoughts on “Прощаването на обиди удължава живота най-много

  1. Обърканите хора зяпат в пространството, имат празен поглед, нямат никакви рефлекси, те са разсеяни и апатични. Освен това те нямат усещане за време, по-точно усещане за настоящето, което е заместено от заблудата да бъдеш някъде другаде или да живееш в по-ранния си живот. И точно това е биологичната цел на констелацията, защото тя ни позволява да отидем за известно време до място, където няма да сме сами. Така се грижи Природата за нас.

    Конвенционалната медицина определя болестта на Алцхаймер като дегенеративно заболяване. Истината е, че при тези хора няма нищо дегенеративно. Обществото ни е дегенерирало твърде дълго. В общества и култури, където възрастните са все още част от семейството, когато те се чувстват нужни и имат важна роля в грижите за внуците, ADD, ADHD, Алцхаймер не са познати, защото винаги има някой вкъщи. Това е тайната!

    Д-р Рике Герд Хамер, бивш преподавател в университетите на Мюнхен и Тюбинген в Германия, поставя началото на така наречената Германска нова медицина след пространни изследвания и лечебна практика, започнала в края на 70-те години. Тя убедително базира природата на болестта върху универсални биологични принципи и взаимодействието между трите нива, които съставляват организма – психиката, мозъка и органите.

    В тази Нова медицина заболяванията имат биологичен смисъл, а не са грешки на природата. Д-р Хамер постига изключителен успех с раковата си терапия – при един от съдебните процеси, с които защитниците на конвенционалната медицина се опитват да го атакуват, прокурорът се вижда принуден да признае, че след 4-5 години 6000 от 6500 пациенти предимно в напреднал стадий на рак са все още живи. Това е над 90% – почти пълната противоположност на резултатите, които могат да бъдат очаквани след конвенционално лечение на рак в напреднал стадий.

    Всъщност д-р Хамер започва своите изследвания върху рака, след като развива рак на тестисите малко след трагичната смърт на 17-годишния си син Дирк, прострелян по време на ваканция в Средиземноморието (по това време д-р Хамер има своя практика в Рим). Тогава той си задава въпроса дали смъртта на сина му е била причината за болестта.

    Впоследствие проучва и документира над 15 хиляди случая на рак и при всичките намира следните характеристики, които кръщава

    Железните правила на рака:

    Първо. Всеки рак и свързано с него заболяване започва като СДХ или Синдром на Дирк Хамер – тежко, силно драматично и изолиращо „конфликтно-шоково“ изживяване. То се проявява едновременно на трите нива – психика, мозък и органи.
    С други думи д-р Хамер стига до извода, че едно физическо събитие може да породи биологически „конфликт-шок“, който се проявява във видима физическа трансформация в мозъка и води до измерими промени в нервно-физическите параметри и до развитие на ракови образувания, язви, некрози и функционални нарушения в определени органи в тялото.

    Ако конфликтът бъде разрешен, на раковия или некротичния процес се дава заден ход за коригиране щетите и връщане здравето на пациента. Д-р Хамер смята, че болестта се предизвиква единствено от шок, за който сме напълно неподготвени. Това означава, че ако по някакъв начин можем да се подготвим за шокиращото събитие, няма да се разболеем. Всъщност той самият не обича да използва думата „рак“ – според него той по-скоро е специална биологична реакция на необичайна ситуация.

    Второ. Естеството на психическия конфликт определя мястото на фокуса или Огнището на Хамер в мозъка и онова на рака в органа.

    Трето. Протичането на конфликта определя развитието на Огнището на Хамер в мозъка и това на рака в органа.
    В момента на конфликт-шока възниква късо съединение, фокус на активност в определено място в мозъка. То може да бъде заснето с помощта на компютърна томография (КТ) и изглежда като серия от концентрични кръгове. Това е Огнището на Хамер. Ако конфликтът по-късно бъде разрешен, този образ се променя, развива се оток и накрая белег.
    Тези мозъчни лезии са толкова специфични и прецизно разположени, че д-р Хамер с удивителна точност диагностира болестите само по КТ на мозъка на пациента.

    Освен това той демонстрира, че в момента на възникване на концентричните кръгове в мозъка и КТ на засегнатия орган може да покаже такава концентрична лезия. Щом възникне Огнището на Хамер, органът, който се контролира от конкретния мозъчен център, регистрира функционална трансформация. Тя може да се изразява в новообразувание, загуба на тъкан или загуба на функция. Според д-р Хамер това се случва в мига, в който психическият шок достигне подсъзнанието, и в същата секунда се инициира ракът или друго заболяване.

    Тежестта на болестите може да зависи и от други психологически, енергийни и хранителни фактори, но природата и местоположението им се определят от съдържанието на конфликт-шока.
    Хамер смята, че връзката между ключовите емоционални шокови събития, засяганите мозъчни зони и свързаните с тях органи се е развила като адаптация в еволюцията на човека от сходни програми в животинския свят. Когато неочаквано изпитаме емоционално страдание, се пуска в ход аварийна коригираща програма – биологична програма за конфликт, имаща за цел да върне индивида към нормалното му състояние. Такива програми могат даже да обхващат цели семейства или други групи.
    Хамер дава следния пример: майка вижда детето си да претърпява лоша злополука.

    От гледна точка на еволюцията малките деца по-бързо се възстановяват, когато получават допълнително мляко. Затова биологичната програма за конфликт се стреми да стимулира производството на мляко чрез увеличаване броя на гръдните клетки. Ако майката е десничарка, това ще предизвика незабавна поява на Огнище на Хамер в конкретна част от дясното й мозъчно полукълбо, която е свързана с лявата гърда. Щом детето се оправи, започва разрешаването на конфликта и вече не е нужно допълнително мляко. Майката развива доброкачествена форма на туберкулоза във въпросната гърда, която разрушава излишните гръдни клетки. Но ако микобактериите, нужни за това, липсват, тогава мястото може просто да се калцира и да остане като латентен тумор.

    Същият процес е в сила и при животните. Овца, чието агънце е било изядено от вълк, е склонна към развитие на рак на вимето. Обикновено обаче тя разрешава конфликта, като ражда друго агне.
    Следният пример би могъл да илюстрира първоначалната полза за оцеляването от този механизъм. Представете си, че лъв преследва антилопа. Тя трябва незабавно да мобилизира всичките си средства за оцеляване. Симпатиковата нервна система поема командването и в допълнение се активира специфичен център в мозъка, който стимулира белодробната дейност. След като е отървало кожата, животното си отпочива и парасимпатиковата нервна система поема управлението за известно време, докато телесните функции се нормализират.

    Ако вместо това един човек получи диагноза рак, дори и тя да е погрешна, същата биологична програма се задейства от същия страх от смъртта, който в случая с животното му е помогнало да избяга. Нивото на стреса скача и връзката мозък-бял дроб се активира, но в тази ситуация няма къде да се бяга. Докато конфликтът бъде разрешен, което може да отнеме години, ще съществува постоянен стрес, както и мозъчно стимулиране на белодробната активност, която тук приема формата на повишаващ се капацитет на белия дроб посредством непрестанното делене на клетки.

    Този процес може единствено да бъде спрян с изключване на пусковия механизъм в мозъка чрез обезвреждането на първоначалния конфликт-шок. Това се случва, когато пациентът впоследствие се подлага на операция или природна терапия, за които вярва безрезервно, че ще го излекуват. Но същата тази процедура при човек, който има съмнения относно ефикасността й, ще остави конфликта неразрешен и болестта ще прогресира.

    Конфликти, болести и органи

    Изборът на фокус на конфликта става с подсъзнателна асоциация. Така например биологичните конфликти, които са свързани с вода и други течности (олио, мляко…), водят до рак на бъбреците, страхът от смъртта – до белодробен рак, а „глътването на по-голяма хапка, отколкото сме в състояние да храносмелим“ в психологически план – до рак на стомаха или червата.
    Първоначално в животинския свят наистина е ставало дума за голяма хапка храна, но за нас това може да бъде прекомерно задлъжняване или всякакъв друг ангажимент, който сме поели и не можем да изпълним. Фокусът обаче не се определя от самото събитие, а по-скоро от психологическото му значение за нас в момента на настъпването му.

    Хамер илюстрира това с друг пример – за жена, която заварва съпруга си в леглото с друга. Като сексуално разстройващ конфликт той предизвиква рак на матката. Ако вместо това се изживее като конфликт с партньора, тогава при жена десничарка той води до рак на дясната гърда. Ако усещането от конфликта е страх и отвращение, той причинява хипогликемия, а при загуба на самоуважение може да се развие рак на срамната кост.
    Ако липсата на самоуважение беше възникнала по повод на спортен провал, а не във връзка със секса, то тогава проблемът щеше да се прояви в крак или ръка, а може би в пръстите или рамото.

    Други типични събития, които биха могли да доведат до биологични конфликти, са различни ситуации на загуба – на любим човек, на работа, на ценно притежание или територия.
    Д-р Хамер вярва, че повечето метастази или вторични тумори се предизвикват от страха от рака или страха от смъртта в резултат на получената ракова диагноза или отрицателна прогноза. И в този случай обаче породеният конфликт-шок може да не е страх, а по-скоро гняв, негодувание или конфликт на отделяне от партньора или децата, и тогава туморите ще се появят на различни места. Също така диагностирането на рак на дебелото черво обикновено води до вторичен чернодробен рак заради подсъзнателния страх от гладуване.

    По принцип отчаянието, загубата на надежда и смисъл създават хроничен стрес, който възпрепятства лечението на рака и другите болести, но не е причината за тях. Според Хамер истинският им причинител е неочакваният травматичен шок, за който човек е емоционално неподготвен. Следният списък изброява някои от връзките между конфликтните емоции и съответните органи, които те засягат:

    Надбъбречна кора: Грешна посока, отклоняване от правия път
    Пикочен мехур: Грозен конфликт, мръсни номера
    Кости: Липса на самоуважение, комплекс за малоценност
    Млечна жлеза: Конфликт, свързан с грижи или дисхармония
    Млечен канал в гърдата: Конфликт, причинен от раздяла
    Лява гърда (при жени десничарки): Конфликт във връзка с дете, майка, дом
    Дясна гърда (при жени десничарки): Конфликт с партньора или други хора
    Бронхи: Териториален конфликт
    Шийка на матката: Тежка безизходица, разстройване, неудовлетвореност
    Дебело черво: Грозен „несмилаем“ конфликт
    Хранопровод: Нещо, което не може да бъде прието или преглътнато
    Жлъчка: Конфликт, свързан със съперничество
    Сърце: Постоянен конфликт
    Черва: Невъзможен за преглъщане гняв
    Бъбреци: Нежелание за живот, свързан с вода или течност конфликт
    Ларинкс: Страх или уплах
    Черен дроб: Страх от гладуване
    Бял дроб: Страх от смърт или задушаване, включително и страх за някой друг
    Лимфни жлези: Загуба на самоуважение, свързана с мястото
    Меланом: Чувство на омърсеност, опетненост, оскверненост
    Средно ухо: Невъзможност да бъде получена жизненоважна информация
    Уста: Нещо, което не може да бъде преглътнато или задържано
    Панкреас: Предизвикващ тревога и ядове конфликт с хора от семейството или по повод наследство
    Простата: Грозен конфликт със сексуален характер или подтекст
    Ректум: Страх, че човек е безполезен
    Кожа: Нарушена душевна или емоционална цялост
    Далак: Шок от физическа или емоционална рана
    Стомах: Несмилаем гняв, който е преглъщан твърде дълго
    Тестиси и яйчници: Свързан със загуба конфликт
    Щитовидна жлеза: Чувство на безпомощност
    Матка: Сексуален конфликт

    А ето и връзката между конфликтите и някои болести:
    • Диабет и хипогликемия: Жена десничарка развива понижена кръвна захар вследствие на безпокойство и отвратеност, а ако е левичарка, заболява от инсулинозависим диабет. Мъж, който си служи с дясната ръка, развива инсулинозависим диабет от конфликт на съпротива и борба срещу нещо, а ако е левичар, получава хипогликемия.
    • Сърдечен инфаркт: борба за територия.
    • Хемороиди: и жените десничарки с криза на идентичността, и мъжете левичари с гняв, породен от териториални проблеми, в оздравителната фаза ще развият хемороиди.
    • Множествена склероза и парализа: неспособност да се избяга, да се продължи напред или да не се отстъпи, или пък незнание какво да се прави.
    • Лицева парализа: страх, че човек ще загуби достойнството си, след като е станал за смях или се е превърнал в обект на подигравки.
    • Псориазис: свързан е с конфликт на отделяне от майка, баща, семейство, дом, приятели или домашни любимци.
    • Психозите от всякакъв тип са свързани с едно или повече активни Огнища на Хамер във всяко мозъчно полукълбо.
    • Витилиго, левкодерма: брутален или грозен конфликт на раздяла.

Add Comment