„Кои са те – американците, които изведнъж започнаха да се наричат социалисти?“ – пита Харолд Майерсън в The Guardian. „И какво разбират те под социализъм?“ – чуди се той.
Много американски демократите ще гласуват за Бърни Сандърс, който нарича себе си „демократичен социалист“. Но още по-важен е фактът, че много от американските демократи се наричат социалисти. Според проучванията на общественото мнение , в Айова те са повече от 40%, в Ню Хемпшир – 31, в Южна Каролина – 39%.
Според автора, не става дума само за кандидатурата на Сандърс. Още през 2011 г. според анкета на Pew, 49% от американците на възраст под 30 години са се отнасяли положително към социализма, и само 47% – отрицателно.
Популярността на социализма предвещават такива явления като одобрителното отношение на повечето американци към идеите на движението Occupy Wall Street – представата, че 1% от американците процъфтяват за сметка на останалите 99%. Книгата на Тома Пикети „Капиталът в XXI век“ става бестселър, движението „Борба за $ 15“ с все по-голям успех заставя градове и щати да вдигат минималната работна заплата.
Mайерсън смята, че американците не противопоставят социализма и войнстващия либерализъм. Например, в Южна Каролина, 39% демократи се самоопределят като социалисти, 74% – прогресисти, а 68% – либерали (според условията на проучването, те биха могли да изберат повече от едно определение).
Но защо милиони американци започват да се наричат именно социалисти?
„Нека да започнем с факта, че кампанията на Сандърс несъмнено частично отстрани от социализма позорното петно. Разпадането на Съветския комунистически режим създаде ситуация, в която младите американци отъждествяват социализма със социалдемократическите страните от Западна Европа, където икономическото неравенство и съпътстващите го проблеми не са толкова остри, както в Съединените щати“, – се казва в статията.
„Но основната сила, която тласна милиони американци към „колоната на социалистите“, стана почти пълната дисфункционалност на модерния американски капитализъм,“ – казва авторът. Според него, регулируем, със силно синдикално движение, „полу-социалистическият“ капитализъм в средата на ХХ век породи една жизнена средна класа, към която принадлежаха по-голямата част от американците.
Но капитализмът от последните 35 години – дерегулиран, без синдикати, с преобладаване на финансовия сектор“, доведе до рекордно ниво на неравенство, съкращаване на средната класа и ограничаване на икономическите възможности (които са придружени с рекордна икономическа тежест) за младите хора“, – пише авторът.
Източник: The Guardian