Някога, през 1992 г., в Комисията за национална сигурност няколко депутати обсъждахме на кафе едно социологическо проучване. Тогава една много опитна и интелигентна (и красива!) секретарка ми каза: Оставете това, поискайте от Х.Y. истинското проучване, той няма да Ви откаже!
Х.Y. не ми отказа, даде ми това истинското проучване „само за мен“, а данните там бяха много по-различни от официалните.
По-късно можах да видя как обществото чете измислени данни, а президентът – реални.
Защо казвам това? Защото напоследък имам усещането, че от Първото-лице-във-властта крият реалните данни от истинските социологически проучвания и вероятно му поднасят само приятни за гледане данни.
Прави ми все по-силно впечатление колко неинформирано, да го кажа дезинформирано, неточно и да го кажа заблудено е в изказванията си това Първо лице единствено число. Неговата действителност не е истинската действителност, неговата представа не е реалната представа. Той очевидно и очевадно живее в друг свят.
Винтчетата и бурмичките до него, клавишите, които той обича да натиска, най-вероятно се боят да му казват как стоят нещата, захранват го постоянно с извадени от контекста или манипулирани, за да го правят щастлив, информации, казват му това, което той иска да чуе или което те преценят, че трябва да му казват.
Като резултат поведението му става неадекватно, сблъсъкът му с действителността го изнервя, агресира, той започва да действа на принципа – това, което не ми харесва, толкова по-зле за него.
Тези дни имах лекция в един университет и мой студент ми показа социологически анализ и икономическа статистика, вкл. с данни за засилващата се емиграция на млади хора (все повече не само от по-образованите, а просто спасяващи се с бягство от страната), вкл. за нарастващото обедняване на цели прослойки, за ескалиращото неравенство у нас, което започва да придобива апокалиптични размери и е пряк резултат от умишлена политика на властта през последните години.
С други думи, един информиран властник би трябвало да мисли не пожелателно, с комсомолски плам, не с първосигнална емоция, не зареяно в облаците над своя Олимп, не на принципа – виждам това, в което вярвам, а на принципа вярвам в това, което виждам.
Той трябва да мисли в коренно различна концептуална и стратегическа система от ценности и действия – отговор на предизвикателствата, управление на рисковете, ранно сигнализиране, диагностика на уязвимостите, минимизиране на щетите, забавяне на негативните процеси.
Не го ли прави, много често ще изпада в ситуации и ще говори неща, за които, ако беше жив знаменитият пернишки зевзек Жуцата, щеше да каже с неподражаемата си типично граовска саркастична лаконичност: Мани го тоа, така си маа и така си плеска!
Николай Слатински – https://www.facebook.com/nikolay.slatinski?fref=nf
- Общо 2 036 092 са българите, които живеят в чужбина към 2011 г., според информация на българските дипломатически представителства, цитирана от сайта EuroChicago и Обществените съвети на българите в чужбина. Данните са изискани от МВнР по Закона за достъп до обществена информация.
Според данните най-много българи има в Турция (500 000), Гърция (300 000) и САЩ (300 000), следвани от Испания (250 000), Великобритания (100 000) и Италия (100 000). В десятката са още Германия (74 869), Канада (70 000), Македония (50 000) и Кипър (35 000). Най-малко българи има в Афганистан (2), Монголия (6) и Узбекистан (8).
