За да няма спекулации, ще кажа веднага: аз смятам, че Европа (ясно е какво се подразбира под „Европа“ – ЕС) е единствената посока, от която могат да дойдат дисциплиниращи мерки за властта у нас. Ненапразно с ескалацията на проблеми във и за Европа, европейската хватка за властта ни отслабва, европейският възел около дебелият врат и грубо пипащите й ръце се разхлабва.
Постепенно ще бъдем оставени сами на себе си, а това значи, оставени на произвола на властта.
Нека няма илюзия – чака ни все по-безидейна и все по-арогантна, все по-влюбена нарцистично в себе си и все по-малко даваща пукната пара за нас власт.
Имаше едно време, в което и аз с трепет четях европейските доклади за нас, даже в първите им редакции. После започнах да се отнасям по-скептично ако не към тях, то към тяхното влияние върху нашата власт.
Първо, европейските доклади съдържат абсолютно всичко, което ние и без това прекрасно си го знаем. И нищо повече от това.
В този смисъл нито трябва да се правим на паднали от Венера или от Марс, нито на тапи, нито на ни лук ял, ни лук мирисал, нито на стреснати, трогнати и разочаровани.
Второ, европейските доклади имат тон по-близък до онова, което Европа иска да каже право в очите на властта.
Ето защо, когато дойдат тук европейски лидери, те прегръщат нашата власт, дават й да им премери гърбовете, а ако е от тяхната партийна менажерия, даже съвсем забравят да я хвалят, като понякога открито шикалкавят и откровено лицемерят.
Трето, четенето на европейските доклади изисква взиране не толкова между редовете, колкото в контекста.
Поради тази причина в докладите обикновено има два вида похвали и два вида критики:
– безусловната похвала от типа „постигнати бяха редица успехи, които, несъмнено могат да нарастват“ е тази, която всъщност трябва да се приеме като частична похвала и би било добре властта да си даде сметка, че нещата не вървят особено добре и да си вземе конкретни бележки;
– условната похвала от типа „въпреки допуснатите грешки, бяха постигнати немалко успехи“ е тази, която всъщност трябва да се приеме като частична критика и би било добре властта да осъзнае, че нещата не вървят никак добре и да си направи сериозни изводи.
– условната критика от типа „въпреки постигнатите успехи, бяха допуснати немалко грешки“ е тази, която всъщност трябва да се приеме като голяма критика и би било добре властта да се опомни, че нещата вървят на зле и да си направи сериозни кадрови, нормативни, структурни и програмни промени.
– безусловната критика от типа „допуснати бяха редица грешки, които, несъмнено могат да се задълбочават“ е тази, която всъщност трябва да се приеме като унищожителна критика и би било добре властта да се засрами, че нещата вървят катастрофално и да си подаде оставката.
И четвърто, с много малки изключения през всичките тези 26 години и далеч от Европа, и стремейки се към Европа, и влизайки в Европа и влезли в Европа, нашите политици гледат на европейските доклади като на всяко чудо за три дни, изпускат парата във взаимни обвинения – а как беше при вас, а какво направихте вие, а защо не го направихте вие, а вие защо биете негрите, използват медийните бухалки, правят народа на луд и се правят самите те на луди, а после продължават да си я карат по старому – все така и даже още пò….
Затова не очаквам властта тези дни да си направи харакири, голяма работа, че четейки не редовете, а между тях, правейки контент анализ и осмисляйки контекста, всеки би разбрал, че с европейския доклад тя е направена на пух и прах. Важното е какво мисли по въпроса властта. А тя мисли, че нищо не се е случило. Просто тя е случила.
На народ…
Николай Слатински: https://www.facebook.com/nikolay.slatinski/posts/1133183993388964
 е единствената посока, от която могат да дойдат дисциплиниращи мерки…){kind=link}