Учените най-накрая доказаха това, което мистици, религии, духовни писания казват вече много години: живот след смъртта, в края на краищата, съществува .
В най-голямото в историята медицинско изследване на близки до смъртта преживявания, както и преживявания извън тялото, учените документират, че съзнанието съществува след като тялото е напълно изключено или умира.

Учени от университета в Саутхемптън четири години са изучавали повече от 2000 души, които са пострадали от спиране на сърдечната дейност в 15 болници в Англия, САЩ и Австрия.

И те открили, че близо 40 процента от оцелелите са изпадали в състояние, което може да бъде описано като някакъв вид „осъзнаване“ за времето, когато те са били клинично мъртви, преди сърцата им да възобновят работа.

Един човек дори си спомня изцяло как напуснал тялото си и гледал своята реанимация от ъгъла на стаята.

Независимо , че бил в безсъзнание и „мъртъв“ в продължение на три минути, 57-годишният социален работник от Саутхемптън, описва действията на медицинския персонал в детайли и описва звука на апаратите.

„Ние знаем, че мозъкът не може да функционира, когато сърцето спре да бие“, казва д-р Сам Парния, бивш изследовател в Университета на Саутхемптън, сега в Държавния университет на Ню Йорк, ръководител на изследването.

Но в този случай, се оказва, че „осъзнаването е продължило да работи в продължение на три минути, при това  в период, когато сърцето не бие, въпреки че мозъкът е обикновено се изключва в рамките на 20-30 секунди, след като сърцето спре.“

„Човекът описа всичко, което се е случило в стаята, но най-важното е, че е чул двата кратки звука на машината, която генерира сигнал по време на триминутния интервал. По този начин, ние бяхме в състояние да определим колко дълго е продължил този опит.

„Той говореше много правдоподобно, и всичко, което каза, че се е случило с него, е истина.“

От 2060 пациенти със спиране на сърдечната дейност, които са проучени, 330 оцелели. И 140 от тях, 39 процента, казват, че са преживели някакъв вид осъзнаване докато ги реанимират.

Въпреки, че много от тях не могли да си спомнят конкретни подробности, някои теми се появяват. Един от всеки петима каза, че са се почувствали необичайно спокойно, а близо една трета посочват, че времето или се е забавяло или се е ускорявало.

Някои си спомнят ярка светлина; златна светкавица или сиянието на Слънцето. Други говорят за чувство на страх или удавяне, или че нещо ги дърпа през дълбока вода. 13% заявяват, че са се чувствали отделени от телата им, а същият брой заявява, че са чувствали издигане.

Д-р Парния счита, че много други хора могат да имат опит, когато са близо до смъртта, но лекарства или успокоителни, използвани по време на интензивно лечение, могат да блокират тяхното запомняне.
„Предварителните оценки показват, че милиони хора са имали ярки преживявания във връзка със смъртта, но научните доказателства в най-добрия случай са нееднозначни“.

„Много хора предполагат, че това са били халюцинации или илюзии, но те, излиза, отговарят на реалните събития.“

„И по-голямата част от хората могат да имат ярък опит около смъртта, но те не ги помнят, заради последиците от травматично увреждане на мозъка или успокоителни, които влияят на паметта.

„Тези преживявания се нуждаят от допълнително проучване.“

http://www.telegraph.co.uk/news/science/science-news/11144442/First-hint-of-life-after-death-in-biggest-ever-scientific-study.html