… На висока скала били застанали будист, християнин и мюсюлманин.
Будистът казал:
– Ако скоча от тук, Буда не ще позволи да умра.
Скача и медитира:
– Буда … Буда … Буда … Буда …
Когато до земята не остава нищо, се появява огромна ръка и хваща будиста.
Засегнатият християнин също решил да защити честта на своята религия:
– А ако аз скоча, тогава ще ме спаси моя Исус.
Скача и казва:
– Исус … Исус … Исус … (неспокойно) Исус, Исус, (трескаво) Хайде, Исусе! Исусе!
Исууууууууус! .. Туп!
Мюсюлманинът, виждайки трагичния резултат на предшественика си първо се колебае, но после решава:
– Вярвам в Аллах.
И скача. По пътя зове за помощ:
– Aллааах, Аллаах … … Аллах, Аллах, Аллах, Аллах …
О-скоро е земята … е, тогава: Буда – Буда – Буда!
Сега продължение на темата.
… Знаете ли, че Тайланд се нарича Страната на усмивките?
Бих добавил: искрени, истински, усмивки.
Познавам човек от Тайланд и един ден го попитах:
Някога чувстваш ли се зле, тревожно или тъжно?
И знаете ли какво ми каза?
Ето какво ми каза: „Аз не съм перфектен“
В началото си мислех, че той не разбра въпроса ми –
защото неговият не говоря, а английски той не знае много добре.
Но се оказа, че всичко е разбрал перфектно – просто е отговорил според своя мироглед.
Става дума за следното.
Будистите отлично разбират истинското състояние на нещата.
Те знаят, че външният свят е само отражение на
вътрешния.
И те не вярват в Буда, а само в себе си.
Поради това и в молитвите си те не искат нищо от Буда,
освен това: „Помогни ми да разбера какво не е наред с мен.“
… Оказва се, че „Аз не съм перфектен“ – е това, че когато попадаш в някаква ситуация, в която ти става страшно, тревожно, тъжно или откровено лошо, трябва да признаеш:
нещо не отвън, в вътре в теб, не е наред.
И главната стъпка: е да признаеш това.
Реймънд Хил