Уважаеми г-н председател! Дами и господа! Устойчивото развитие на която и да е страна е невъзможно без мир и сигурност. Тази фундаментална истина беларуският народ научи чрез собствената си съдба. През миналия век Беларус стана място на най-кървавите битки в двете световни войни. Ето защо ние отдаваме голямо значение на предотвратяването на въоръжени конфликти и заплахи за живота на хората.
След като загуби във войната срещу фашизма една трета от населението си, Беларус се възроди от пепелта и свято защитава мира и хармонията в обществото, стремейки се да гарантира благосъстоянието на хората и устойчивото развитие на държавата. През годините на суверенно съществуване страната ни достойно изпълни целите на хилядолетието, които са свързани с премахването на глада и бедността, постигането на сто процента грамотност, равенство между половете, социална и политическа стабилност, недопускане на дискриминация по национални, религиозни причини.
Ние нямаме майчина смъртност, детската смъртност е една от най-ниските в света.
Това е демокрация, а не нещото, което се опитват да ни наложат нашите западни учители.
За съжаление, същото не може да се каже за нашата планета като цяло. Светът додйе на срещата на върха, за съжаление фрагментиран, разделен, както никога през последните три десетилетия. Планетата е разтърсвана от множество въоръжени конфликти, терористични актове.
Тъжното е, че нарастването на глобалните заплахи не намира адекватен отговор.
Ние все още не сме успели да възстановим равновесието, което беше загубено с разпадането на Съветския съюз. Не съществува баланс на силите – няма мир и няма стабилност. Това е системна криза. Във всяка система силата, ако тя е единствена, и която действа неконтролируемо, се стреми само към нейния просперитет и решаване на проблемите си за сметка на другите.
Политиката на хегемония, национален егоизъм, води до широко използване на натиск, санкции, ограничения, и военни действия. В резултат на това – ние губим доверие един в друг. Пример за открита политическа грубост, лъжи и престъпления срещу човечеството на повърхността. Нека си припомним последните събития.
Под претекст за наличието на ядрени оръжия в Ирак известни държави решиха да демократизират Ирак. И къде е това ядрено оръжие? Къде е демокрацията в Ирак? Защо убиха президента на Ирак? Къде е въобще тази страна и какво е бъдещето на иракския народ? На територията на тази държава хората живеят ли по-добре? Не. Вие сте виновни, ще кажете, че сте сгрешили, че е необходимо да се спре. Но отново, не, отиде се по-далеч. Започнаха с Тунис и с Либия приключиха. Сценарият е същият. Разпнаха президента Кадафи, унищожавайки държавата. В Либия стана ли по-добре? Не. И къде е тази Либия като единна държава?
Господа, може би, е достатъчно? Не. Втурнаха се към Сирия. Въпросът е: Защо? Защо вие убивате хора? Защо сваляте сегашния президент? С какво не ви е угодил? Още повече, че с клането в страната изтривате първите следи на нашата с вас цивилизация. Кажете на световната общност какво искате и към какво се стремите. На това Общо събрание на ООН.
Украинската криза. Ако не спрем кръвопролитията в Европа, това братоубийствено клане, допуснем ескалацията на конфликта – ще стане горещо за целия цивилизован свят. Извинете ме, нека да направим още една стъпка към глобален конфликт и евентуално нова световна война, в центъра на цивилизован и развит свят. Наистина ли, след като се присъединихме към новото хилядолетие, ние така и не осъзнаваме колко крехък е мирът и човешката цивилизация?
Аз не казвам това за да се изброят известни събития, а да насоча силните в света към една мисъл. Това е ясно. Днес няма сила, която да ви спре. Но нима държавните глави, които извършват кощунства, всичките те са вярващи, дори много публично се молят. Но Бог вижда всичко. И Той е справедлив. А ако се ядоса и накаже виновните? Вас, вашите народи, които ще пострадат невинни за авантюрите ви.
Мисля, че трябва да се спре. Ние трябва да помогнем на хората в бедните страни да се облекат, да се излекуват , да да получат образование. Нахранете гладните, спасете децата от смърт, и ще бъдете възнаградени.
(…).
Част от речта на президента на Беларус Александър Лукашенко на сесията на ООН за устойчиво развитие.
